Първо
Някой от нас помни ли случая със Спаска Митрова (на заглавната снимка) - случай на изкуствено и насилствено издигната стена от омраза между Македония и България, със съпътстващи щети на невинно момиченце и смъртта на млада жена? Това е случай, който е на повече от петнадесет години, фактите са напълно известни и вече забравени, но омразата, посята от държавните и съдебните власти на Македония, по-специално съда в Гевгелия, остава като зло семе, посято между народите на двете страни. Нека си спомним.
Спаска Митрова е млада жена, член на първата истинска организация на македонските българи „Радко“ на Владо Панков от Охрид. Тя е от Гевгелия и е внучка на екзархистка учителка още от турското време в града. Омъжена е за мъж със сръбско фамилно име, мъж с “подходящо“ досие пред властите и води дело за развод поради домашно насилие и други недоразумения в брака. Те имат дъщеря, която към момента на развода е на около 4 години. Съдебното дело е решено в полза на Спаска и тя получава попечителството над детето. Но Дяволът не кротува. Страстите се събуждат, най-ниските, с омраза към българите и “македонския ментален дълг“ към сърбите. Още: Спаска Митрова загуби делото за детето си в Страсбург
Някой решава, че тя не постъпва правилно с попечителството, открива се нова процедура за отнемане на детето и предоставяне на попечителството на бащата. През 2009 г. Спаска Митрова е арестувана и отведена в затвора Идризова, за да излежи тримесечна присъда, а детето е дадено в социално заведение. Да не говорим за реакциите на МПО от Америка и Канада в подкрепа на Спаска, а да споменем, че македонският партиен лидер на ДПА по това време, Арбен Джафери, заяви, че “случаят с българската гражданка, пред съда в Гевгелия и като цяло, се дължи на просръбската реакция на бившата югославска република“... той има предвид Република Македония в този момент. Още: След 7 години борба Спаска Митрова взе детето си в България
Българското министерство на външните работи предприема всички необходими действия в този момент, но всичко това в момента е безрезултатно... няма никакво демократично съображение, когато на 22 февруари 2010 г. група от около дузина въоръжени полицаи влизат в дома на Спаска в Гевгелия със заплахи, че ако видят “дори една кола с българска регистрация или дори един български журналист, тя ще преживее трагедия, каквато дори не може да си представи“. След това има други спорове и психиатрични прегледи, но Спаска остава с детето си до края. Трагедията приключва на 28 юни 2020 г., когато Спаска умира от рак в семейния дом в Гевгелия. Дъщеря ѝ, която тогава е на 14 години и е станала свидетел на трагедията на майка си и насилието на системата, е с нея. Още: Спаска Митрова, която години се бори за детето си, почина от рак в Северна Македония
Второ
В наши дни в Кочани македонската съдебна система с 2% доверие полага всички усилия, законно, но най-вече незаконно, да обяви младата Ива Михайлова за виновна за участие в „пътнотранспортно произшествие с фатални последици“. Ива също е, както Спаска, млада македонка “с българско гражданство“ и образование и това затруднява процеса. Би било некоректно да се посочва някакъв съдебен резултат, но трябва да се посочат полицейско-политическите игри около Ива в момента. Почти същата е ситуацията със сплашване на свидетели, натиск върху други участници и други подобни... реплика на случая със Спаска Митрова. В края на краищата това са добре известни и публично разгласени неща. Още: "Процесът срещу Ива Михайлова е в разрез със здравия разум": Радев обяви протестна нота от МВнР за Скопие (ВИДЕО)
Снимка Фейсбук, Кръстьо Варчев
Сякаш нищо не се е променило в тази страна през последните двадесет години.
Здравословното състояние на Ива Михайлова е сложно. В резултат на пътнотранспортното произшествие тя има наранявания на шийните прешлени. Според констатациите на македонските лекари това може да се лекува само в България или Турция, като най-близки съседи. Македонският съд е отнел и двата паспорта на Ива и не ѝ позволява да напусне Кочани, заплашвайки я с други по-сериозни последици. Твърди се, че имало опасност от бягство. Дори предложението на българския президент Илияна Йотова, че е възможно и трябва да се разреши на български лекари да идват в Кочани и да извършват прегледи, нито съдът в Кочани, нито македонското правителство и президентът, не го удостоиха с отговор. Дали някой умишлено чака последствията от травмите на Ива Михайлова да станат нелечими, за да може „проблемът да се реши по македонски демократичен начин“ подобно на Спаска Митрова?! Още: Външно министерство с официална позиция по случая с Ива Михайлова
Трето
Историята на тези две млади жени говори за трагедията и бездната, в която се сриват македоно-българските отношения, всичко това в услуга на външни, по-специално сръбски интереси. Ясно е, че българското министерство на външните работи следи отблизо ситуацията, но след толкова много насилие срещу македонските българи от страна на това правителство, трябва да се предприемат някои конкретни мерки. Авторитаризмът и насилието от управлението на Груевски и Мицковски са емблемата на това затворено правителство, пълно с лични и кариеристични конфликти в себе си. “Сръбският свят“, толкова дълбоко и силно проникнал в македонските политически и държавни структури, ерозира македонската тъкан и създава последствия за всички граждани. Тук е не само катастрофалната роля на министър Стоилкович, но и мълчаливата позиция на ОА на МПЦ (Македонската православна църква, бел. ред.) по отношение на отношенията със Сръбската православна църква. Релативизирането на ситуацията относно “собствеността“ и “управлението“ на имотите на ОА на МПЦ и покровителството на СПЦ и нейните лидери отваря дилеми, които църковните и политически македонски сановници не искат да разрешат. Още: Българските евродепутати със зов за помощ към ЕС по случая с Ива Михайлова в РСМ
Македония не може да живее дълго с омраза към българския свят, тромаво прикрита зад лозунги като „превит гръбнак“ и други подобни, но не може и да оцелее със смирение към Вучич и неговия “сръбски свят“.
Европейските институции, отслабени от настоящата ситуация с войните в Украйна и Иран, следят отблизо ситуацията. Тези войни един ден ще спрат. Къде ще ходи Мицковски... това ще бъде време, когато дори Вучич няма да може да му помогне... ще трябва да си помогне сам.
Автор: Владимир Перев
