България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
25 август 1886 година: Княз Александър Батенберг слиза от престола
На този ден през 1886 г. княз Александър I Батенберг окончателно слиза от престола. На 16 август той се завръща в България и поема властта отново след контрапреврата, организиран от Стефан Стамболов и подполковник Сава Муткуров. Формирано е регентството и е съставено временно правителство. След като получава телеграма в Льов от временното правителство да поеме отново управлението, князът откликва. На 16 август регентството и временното правителство го посреща в Русе, при което той получава уверение, че обстановката в България вече е спокойна. На следващия ден държавният глава издава прокламация, с която обявява, че поема отново управлението на страната.
Прочетете също: 21 юли: Подписан е Кючуккайнарджийският мирен договор. Роден е Васил Априлов
Главните организатори на преврата вече са напуснали страната, но някои от участниците в него не успяват да се укрият. Те са заловени и осъдени за държавна измяна.
СНИМКА: Министерски съвет
Но след като се завръща в България, княз Александър I Батенберг не успява да постигне стабилност. Руският император Александър III не го подкрепя. В резултат на това на 25 август князът се отказва от короната. Той назначава ново регентство в лицето на Стамболов, Каравелов и Муткуров. На този ден се състои прощална церемония с регентството, правителството, офицерите и гражданите на София. На 26 август князът абдикира окончателно и след това напуска България.
Прочетете също: 23 юли: Русия предлага съюзничество на България по време на Първата световна война
25 август 1947 година: Ратфициран е Парижкият мирен договор
На този ден през 1947 година Великото народно събрание ратифицира Парижкия мирен договор, подписан на 10 февруари в Париж между страните от Антихитлеристката коалиция, участвали във Втората световна война, и България.
Според този договор границите на България се възстановяват във вида си до 1 януари 1941 г., преди подписването на Тристранния пакт с държавите от хитлеристката ос. Също така страната ни се задължава да изплати репарации на Гърция и Югославия в размер на 70 млн. долара - 45 млн. следва да бъдат изплатени на южната ни съседка, а останалите на Югославия. В договора е поставен текст с невярно съдържание по настояване на западните велики сили, според който България е взела участие във войната против хитлеристка Германия едва след подписването на примирието от 28 октомври 1944 г., а в действителност тя се включва в нея още на 8 септември същата година.
Парижкият мирен договор е сравнително по-лек от Ньойския мирен договор. Причината за това е реалното участие на страната ни в окончателния разгром на Германия. На 15 септември 1947 година договорът влиза в сила.
Прочетете също: 8 август: Започва превратът за сваляне на княз Александър I Батенберг от власт
