Кабинетът надви президента? Нека радостта остане за Коледа

На този фон президентът си позволи за пореден път да напомни, че редица правителства са нехаели за модернизацията на Българската армия. А какво направиха неговите две служебни правителства? Ще припомня - единствено ни плашеха със студ, глад, смърт и апокалипсис, които в крайна сметка се оказаха обикновена проява на акъло-липсис от страна на авторите на мрачните прогнози. И, разбира се, по тяхно време продължи сериозният износ на оръжия за Украйна в подкрепа на контраофанзивата им срещу агресора.

И така макар пред Радев да се отвори поредната възможност за контраатака срещу Денков, то се оказа, че позицията му за еврото не е еднозначна. Вместо надцакването между Дондуков 1 и Дондуков 2 да е в стил "Зеленски ни посети" срещу "Направете референдум", то сега кабинетът привидно държи по-силните козове, а президентът е в низвергната позиция. Но дали е така? 

Рисковете

Временната победа не решава дългосрочната битка и ако от ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС усетят някакъв вид надмощие над президента, то вероятността да допуснат елементарни грешки е голяма. Най-малко три са ответните козове, които президентът все още държи в ръкава си.

Първо, българското общество и в частност българинът никога не е бил краен човек и винаги е заемал умерени, по-скоро дори консервативни позиции. В този смисъл прекалено либералният курс, който пое редовната власт, може бързо да изчерпа сравнително добрия начален кредит на доверие. Тази народностна черта, съчетана с обоснованите страхове на хората от външните рискове, предоставят плацдарм на президента.

Второ, на хоризонта се задават дългоочакваните местни избори. В публичното пространство се засилват слуховете за президентско участие чрез независими кандидати на кметове, издигнати от инициативни комитети, които ще бъдат пряко или косвено подкрепени и легитимирани от държавния глава. Четирите служебни правителства на Радев показаха, че кадровият му потенциал не е за подценяване. Самият той лично се появи на националната среща на сдружението на общините и отправи топли думи към всички кметове, като изтъкна как градоначалниците са се справили безупречно с кризите в последните две години, напук на трусовете в държавата, липсата на предвидимост и кратки или липсващи държавни бюджети. Безспорно това са думи, в които немалко кметове ще привидят възможност за сътрудничество с държавния глава, което може да се изразява по различни публични и скрити начини. Още повече, че публичният наратив за това как местната власт се държи от ГЕРБ и ДПС започва се пропуква, а съвсем скоро ще се проявят и недоволните кметове на Борисов, които не одобряват "сглобката" му с ПП-ДБ за кабинет.

Сред често спряганите имена за кметове са на бившите служебни министри Иван Шишков, Иван Демерджиев и Весела Лечева. Снимка: БГНЕС

От другата страна пък са търсещите кметове, които да бъдат припознати от ПП - неслучайно в настоящият бюджет финансовият министър Асен Василев често промотира увеличените средства за бюджети на общините. Дали Борисов ще задържи кметовете си и дали ПП ще спечелят места на този етап остава спекулация, но очевидните опити на президента Радев да възвърне загубената си власт ще се изразят в местните избори. В този смисъл появата на подобни про-президентски кандидати по места, съчетано с вероятни напрежения между ПП и ДБ, както и между ПП-ДБ и ГЕРБ за кандидатурите на кметове и листи с общински съветници за големите градове, може да пренареди коренно прогнозираната картина след местния вот. Не на последно място трябва да се акцентира и върху проучването на "Алфа рисърч", според което половината българи искат нови кметове в населеното си място.

Трето, ако политическият живот върви в коловоза си, то в навечерието на местните избори редовното правителство вече ще е на власт 4 месеца – половината от договорения мандат на акад. Денков. Оттук сценариите са два – или кабинетът е успял да успокои страната и да канализира напрежението и неодобрението към него, или доказалата се във времето максима, че властта изхабява, ще се е проявила и ще е дискредитирала властта.

В този смисъл това, че служебната власт на Румен Радев е приключила, не означава, че властта му в цялост е приключила. Неслучайно един от най-големите рискове в политиката е подценяването – ако редовната власт не е нащрек, то току виж се окаже, че властта на Радев тепърва предстои. Затова нека оставим радостта поне за Коледа - седмици след местния вот и резултатите от него.

Автор: Ивайло Илиев