Референдумът против еврото: Пропусна ли Радев гол на празна врата?

Близо месец след конституирането на кабинета на акад. Николай Денков - безспорно една от най-авторитетните личности в новата ни история, заставала начело на кабинет – политическото надлъгване с президента Румен Радев дори започва да доскучава.

От едната страна се чува ясната проевропейска политическа нагласа и майсторство в търсенето на компромиса, а от другата страна все така се чуват призивите за мир, ограничаване на военната помощ, както и "записите" (бел.ред. изтеклия аудиозапис от заседание на Националния съвет на "Продължаваме промяната"). В допълнение на този фон в Брюксел е видима ясната подкрепа към кабинета, докато Радев е описван от западни издания като "бивш началник на военновъздушните сили, който е по-благосклонен към Русия и нееднозначен по отношение на НАТО".

Да се върнем на политическия мач - именно с референдума против еврото гореспоменатият уж европейски президент, отправил поглед на североизток, реално можеше да се завърне в битката си с кабинета. До този момент трите точки в актива на ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС са:

1. Успешните двумесечни преговори за съставяне на правителство.
2. Проявата на политическа смелост при реализирането на втория мандат, който президентът определи като "дискредитиран" и, безспорно най-силната точка:
3. Посещението на украинският президент Зеленски в България и срамната сцена, в която се разигра между двамата държавни глави.

В този смисъл пред Радев се отвори поредната възможност за контраатака срещу Денков, а именно – референдумът на „Възраждане“. Оказа се обаче, че позицията му не е еднозначна. И така вместо надцакването между Дондуков 1 и Дондуков 2 да е в стил "Зеленски ни посети" срещу "Направете референдум", то сега кабинетът привидно държи по-силните козове, а президентът е в низвергната позиция.

Истината е, че Радев не успя да реализира възможността да привлече още доверие към себе си, легитимирайки референдума на "Възраждане" - макар да има консенсус, че казусът ще бъде решен от Конституционния съд, то президентът имаше шанс да закачи на ревера си поредната антиевропейска проява.

Привидна радост

Често в политиката обаче балансите на силите се променят радикално буквално за дни. Именно затова временната победа не решава дългосрочната битка и ако от ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС усетят някакъв вид надмощие над президента, то вероятността да допуснат елементарни грешки е голяма.

На този фон в последния месец се алармира, че отношенията между двете коалиции, подкрепящи редовното управление, все така остават несигурни. Най-кратко те изглеждат така - "летни гаджета в отворена връзка – хем с усещането за свобода, хем с възможности за други партньори". Най-точно това определение пасва именно на ГЕРБ-СДС, които отказват да носят отговорността за управлението – чувстват си се свободни, а в пленарна зала доказаха, че могат да сглобяват мнозинства и с други партньори.

Погледнато от гледна точка на президентството пък имаме държавен глава, който пое цялата власт в последната година и който, иронично, се оказа сред кръстниците на новото управление. Заедно с бившия главен прокурор Иван Гешев яростно нападнаха все още неродения кабинет, което подейства сплотяващо за ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС и доказа нуждата от излъчване на редовно управление, независимо от щетите.

Все пак позициите на Радев към властта чуваме ежедневно. Последното му изказване в понеделник намери своята поанта в тезата, че "нашите управляващи нямат свое мнение и позиция". Това пък логично поражда въпросът дали той като доскорошен управляващ има такива - съвсем близко до съзнанието ни са спомените за различното поведение на Радев в Брюксел и в София, което не остана незабелязано от западноевропейските медии.

Тук се поражда и другият въпрос - защо Радев просто не изрази ясно позицията си, която така или иначе и поддръжниците, и опонентите му разчитат в неговата риторика? Леко наподобяващ Виктор Орбан, силно критикуващ Запада (но само в София, не забравяйте това), тактично подхождащ към Изтока и популистки настроен към страховете на хората – точно такива са представите за президента и на двата лагера. Защото, ако направим равносметката, ще се окаже, че думите на Радев как премиерът Николай Денков "развява руската заплаха като параван за разправа със службите" ще са припознати и от проевропейските, и от проруските българи у нас.

Редно да допълним картината и с още два аспекта – на първо място е радикализацията. Президентът неспирно говори за нуждите от успокояване на държавата, търсене на консенсус, излизане от кризите – точно когато и трите започнаха постепенно да се виждат на хоризонта, то Радев остро радикализира поведението си спрямо партиите зад управлението. С други думи в момента държавният глава действа по сходен начин, както срещу кабинета на Кирил Петков -  разпространява инсинуации, преувеличени или неверни твърдения под формата на въпроси, упреци и коментари. Това провокира правителството да му отговаря и да влиза в обяснителен режим, а целта на упражнението е и да всява объркване в обществото. По този начин животът на правителството става още по-труден.

На второ място идва и голямата картина, свързана с доверието в самият държавен глава. Още през август 2022 година рейтингът на Радев вече е с обратен тренд – 47% неодобрение срещу 43% одобрение. Година по-късно, с известни колебания в различни контексти, въпросната голяма картина показва ясната и необратима тенденция в отношението към президента, който достигна рекордно ниско ниво на одобрение от едва 36%. Тази стойност без никакво преувеличение е историческото дъно в одобрението към държавния глава.

А можеше да е друго.

Автор: Ивайло Илиев