В периода 1997-2001 г., оглавявах дирекцията "Научно-приложни изследвания" в МОН. В това ми качество бях член на колегиума на министерството и всеки документ, подобен на предложената съвсем наскоро "концепция" за изучаването на нов учебен предмет "Добродетели и религии" щеше да мине през погледа ми. И понеже съм от четящите хора, а не като някои колеги, които само прелистват, заявявайки смело – "не съм чел този документ (дисертация, статия, монография...), но ще се изкажа по него", щях да прочета в детайли въпросната "концепция" и щях да реагирам на заседанието на колегиума по следния начин.
На първо място, нямаше да приема официален документ, публикуван в интернет страницата на МОН, да бъде без автор(и). Впрочем, не допускам, че въпросната "концепция" е дело на един-единствен автор. Тя трябва непременно да бъде създадена, а преди това достатъчно добре обмислена, от екип от автори с различна научна подготовка и обществен ангажимент. В този смисъл, в качеството ми член на колегиума, щях непременно да поискам да знам кои са авторите на тази "концепция". Те не трябва да остават анонимни, защото подобно поведение от тяхна страна може да се тълкува или като някаква излишна скромност, или като страх, за да не кажа бягство, от възможни критики, каквито могат да бъдат отправени към тях.
На второ място бих направил забележка на авторите, че един документ, който, в крайна сметка, е насочен в частност и към учителите от курса на началното образование, трябва да бъде написан достъпно, а не със специфичните за тази материя термини и чуждици, изискващи използването на речник при четенето. Очевидно е, че авторите са искали да "блеснат" със своите специфични научни знания и език, като по този начин компенсират редица спорни моменти в "концепцията".
Още: Парламентът одобри реформите в образованието: "Добродетели и религии" влиза в програмата
Не разбирам защо първата от трите алтернативни учебни дисциплини е озаглавена "Добродетели и православие", насочена към децата или като избор за техните родители с християнско самосъзнание, вместо "Добродетели и християнство"? Същевременно и за сравнение втората дисциплина носи заглавието "Добродетели и ислям" и, разбира се, че тя е предназначена за мюсюлманската аудитория (не е обаче "Добродетели и сунизъм" или "Добродетели и шиизъм"). Има и трета учебна дисциплина "Добродетели или етика", която би трябвало да бъде от полза за атеистичната общност от родители и техните деца.
Впрочем, понятието християнство е по-общо и то обхваща една значителна част от населението на планетата с около 2,2 милиарда последователи, вкл. всичките негови деноминации, за разлика от православието с около 10 пъти по-малко последователи, в което не само като термин прозират религиозни, но и твърде много политически тежнения, наложили се и ревниво поддържани от векове, вкл. и до наши дни. В този смисъл смятам, че е целесъобразно в заглавието на дисциплината, насочена към днешните християни, да се използва обобщаващото понятие християнство, на което, заедно с езика, нравите и обичаите ни, дължим своето оцеляване във вековете назад. Православието е уточняващо понятие, което изисква известни теологически знания и дори образование, за да бъде разтълкувано и разбрано правилно, което в случая с учебната дисциплина "Добродетели" може да се смята за ненужно, особено на равнището на началното образовоние.
Имам и други забележки към концепцията. В случая са дефинирани повече от една цел. Целта, дами и господа, колеги-учени, трябва да бъде една и в нея да се концентрира в едно изречение онова, което трябва да се постигне в крайна сметка с предлаганата в случая учебна дисциплина. И, като следствие от тази цел ще следват съответните задачи (насоки, търсени постижения и т.н.), които са описани в предлаганата "концепция" като множество от цели. Многото цели водят до това, че онзи, който ще трябва да реализира тази "концепция", ще бъде разнопосочен в мислите си, а не целенасочен, постигайки генералната цел с помощта на решаването на съответните задачи. В продължение на десетилетия съм разглеждал този въпрос пред студентите и съм доказвал, че математически е възможно да бъде решена една многоцелева задача, което решение се постига с помощта на компромисна оптимизация, но вероятно "концепцията" не е прочетена от математик, който да погледне и от този ъгъл въпросната "дребна" подробност.
И още нещо. Разглеждайки предложената в "концепцията" инфографика виждам едно съществено отсъствие. И то, с една дума, може да се определи като семейството или семейната среда. В този смисъл е известно, че ученикът прекарва 1/3 от денонощието в училище и в свързаните с образованието курсове и кръжоци, друга 1/3 в сън и последната третина – в своята семейна среда. Следователно семейната среда е времево в равна степен въздействаща както училищната върху нравственото възпитание на подрастващите и именно на тази семейна среда трябва да се обърне основно внимание, като формулираните послания, в рамките на въпросната учебна дисциплина, да са отправени както към ученика/студента, така и към средата, в която той живее извън училището.
Още: Промени във ваканциите за учебната 2025-2026 година. Религия и математика - докъде стигнахме?
Смятам, че знанията по етика трябва да се оценяват количествено, а не да остават без оценка както се предвижда в "концепцията", защото от личен опит мога да кажа, че без оценка тази учебна дисциплина ще се обезмисли и интересът към нея ще бъде слаб.
В крайна сметка, подкрепям въвеждането на гражданско и в никакъв случай религиозно образование по етика с разумно вградени елементи от съответната религия още от първия клас на училището, вкл. до и във времето на следването във висшите училища, от което, убеден съм, ще има полза за обществото, разбира се, при условие, че съдържанието на съответната учебна програма по дисциплината е съобразено с менталните възможности и потребности на подрастващите, както и на обществото ни като цяло.
Автор: проф. инж. д-р Николай Ангелов, д.т.н. от ТУ-София
* Заглавието е на редакцията
