Забелязали ли сте, че колкото повече напредват реформите в образованието, толкова по-зле изглежда крайният резултат. Като изключим броенето от 1 до 12 по абитуриентските балове, никоя друга ключова компетентност не е на сто процента гарантирана.
Децата не могат да мислят, не могат да се изразяват писмено и говоримо, не умеят да общуват извън дигиталните канали, стават все по-неконтролируеми в училище и извън него.
Сега с идването на поредния първи учебен ден има повече изтръпнали учители и родители, отколкото друг път. Това е защото просветното министерство се е заканило да натресе на главите им нов пакет от реформи, които презентира като мащабни промени.
Още: Въпреки 2000 страници критики и 869 становища: МОН прокарва големите реформи в училище напук
Да не бъдем прекалени оптимисти
Ще се запитате - има ли шанс тези мащабни промени да доведат до повишаване на грамотността, например? Не бъдете прекалени оптимисти. Реформите се планират и правят от хора, които в повечето случаи хабер си нямат от училищна среда. Прелетели са над нея набързо и почти нищо не разбират. По-лошото обаче е това, че и не им пука.
Попитайте който и да е учител как му се вижда, например, бумащината, с която трябва да се справя през учебната година. Сигурно са един процент онези, за които това не е проблем.
Въвеждането на новия предмет „Добродетели и религии“ също разбуни духовете. Под благовидния претекст да се създават морални устои на практика се изпълняват мераците на всички синодални старци от 30 години насам. Че и не го крият - ръкопляскат на министъра, а той се чувства като воин на православието.
Още: "Училището не е църква, нито джамия": Протест в София срещу обучението по религия в клас
Ама забравяме воините на другата права вяра, че и на още няколко. С тях какво правим? Как обясняваме на децата, че религиите са хубаво нещо, като на тях са базирани почти всички войни, включително и от водените в наши дни?
Контрол и натиск на макс, вдъхновение - нула
Министерството явно смята, че всичко е въпрос на санкции. Проверки, мерки, натиск, все по-безумни изисквания и правила - това получават учителите в наши дни. Контрол, разбира се, е необходим. Но едва ли е достатъчно ефективен начинът, по който се прилага към момента. Как да бъдеш вдъхновен преподавател, че и децата да вдъхновяваш, когато си препариран от страх, че по всяко време могат да те изправят до стената и да бъдеш наказан като последния калпазанин?
Недомислия и липса на адекватност - така могат да се обобщят реформите в образованието. Не всички, разбира се, но поне повечето. Ето, махането на мобилните телефони от учебния час е добра идея.
Още: България забранява мобилните телефони в клас. Ето от кой месец
Но как ще се справят учителите с нея, като знаем що за родител стои отсреща? Защото все повече стават онези от типа “Ти знаеш ли кой съм аз”.
И за МОН трябва външно оценяване
Също добра идея е отмяната на матурите в 10. клас. Тук обаче има една сериозна въпросителна, защото на тяхно място ще има интегрални изпити, комбиниращи задачи по математика и природни науки. Кой ще пише тези задачи? И кой ще ги проверява? Да, екипи, но ние тези екипи ги знаем. Те са същите, които пишат неразбираеми учебници и дават на зрелостниците тестове, бъкани с грешки. Наказани няма, разбира се. То у нас за какво ли има, като изключим най-дребни фигури тук-там, и то - за глупости.
Може би трябва външно оценяване и за екипите на министерството, как мислите?
Училището любимо, както се оказва, оцелява не заради реформите, а въпреки тях. Това се крепи само на учителите и директорите на училища, за които школото е мисия. Те се вграждат целите в тази система и вдъхновяват както децата, така и родителите. Правят така, че искрицата на знанието да остава в сърцата завинаги. И точно на тях ще кажем от сърце: “На добър час!”.
Автор: Стефан Стефанов
