Някога, когато пишещият тези редове беше ученик, се смяташе, че най-доброто училище е най-близкото, защото училищата бяха държавни и голямата част от тях бяха в голяма степен с изравнени възможности, с близко равнище на предлаганото обучение. Онова, което ги различаваше, беше свързано основно с тяхното местоположение, както и с преобладаващия локален и специфичен по своя характер контингент от ученици. В този смисъл най-близкото училище предполагаше и предлагаше минимални разходи за родителите, минимални рискове за учениците и прочие изгоди. Практикуваше се и райониране при записването на учениците с оглед постигането на по-равномерно натоварване на училищата в големите градове.
Същевременно имаше и т.нар. специални училища в областта на изкуствата, чуждите езици, спорта и религията, финансирани от държавата. В тези специални училища приемът се осъществяваше с изпит и с класация, но тъкмо там често беше допускана намеса свише. По едно време се появи едно различно училище в софийския кв. "Горна баня", в което часовете не бяха регламентирани по време, междучасията също, където децата на правоимащите от онова време се обучаваха, но това училище се оказа не особено успешен експеримент, съдейки по крайните резултати от реализацията на тамошните ученици.
След настъпилите политически промени след края на 1989 г. започнаха да се откриват и частни училища. По този начин част от свободните учители, в т.ч. хабилитирани лица от научните среди, вкл. и пенсионери, успяваха да реализират допълнителни приходи за себе си, а държавата, съответно общините, се разтовариха частично от задължението да финансират и обгрижват голямата училищна мрежа. Финансирането на тези, определено скъпи училища се пое от родителите, за сметка на очакваното от тях по-добро качество на обучението. По този начин и постепенно децата на по-богатите родители получаваха и продължават да получават образование, каквото родителите смятат, че заслужават за сметка на събираните от тях по-високи данъци. Постепенно училищата с частно (родителско) финансиране, в т.ч. и т.нар. Центрове за подкрепа на личностното развитие, се увеличиха на брой, защото търсенето и предлагането на тази, на практика обществена услуга, нарастна и в момента, според една интернет-страница със заглавие, аналогично на заглавието над настоящите редове, у нас са вече 71 с равни права, възможности и задължения като тези на държавните и общинските.
През 2015 г., бих казал доста късно, Народното събрание прие нов "Закон за предучилищното и училищното образование", който влезе в сила от август 2016 г., който до миналата 2025 г. бе видоизменян и допълван 21 пъти. В този голям като обем нормативен документ от 105 стр. в детайли са разгледани обществените отношения в сферата на предучилищното и училищното образование. В закона, съвсем закономерно по отношение на извършваното обучение, не се регламентират специални изсквания към частните училища, различни от т.нар. Държавни образователни стандарти. Всички училища са юридически лица, а частните се създават по някой от двата закона: Търговския или Закона за юридическите лица с нестопанска цел. На училищата е предоставена известна автономия, с която се дава възможност на управителното им тяло да регламентира някои специфични изисквания, отнесени до учениците и техните родители/настойници. И точно тук се наблюдават напоследък конкретни аномалии, които изискват някаква, според мен, законодателна намеса.
Като първи пример бих споменал разминаването между щедро рекламираните в интернет условия (спортни площадки, часове на открито в близката гора) за обучение в едно конкретно частно основно училище в София и реалното непрекъснато седене на чиновете в стаите с малки междучасия, което се практикува в това училище спрямо малките деца от предучилищните и първите класове.
Като втори пример бих посочил трагичния случай със загиналото наскоро дете в хижа Петрохан, характерен с огромния брой отсъствия на детето – ученик в друго частно училище и липсата на отношение по случая от страна на училищното ръководство - ОЩЕ: Сагата "Петрохан": МОН сезира прокуратурата за формата на обучение на Александър
Тези дни нашумя и трети случай, характерен с изключването на две ученички по средата на годината в едно от смятаните за елитни частни софийски училища. По същество става дума за недобронамерено изнесена информация от вътрешна дискусия, състояла се между родители в интернет-телефонното приложение Viber по повод на повишени такси за обучение във въпросното училище. Този случай най-вероятно ще бъде обект на интерес от страна на някои отговорни институции - ОЩЕ: Без вина виновен: Частно училище прекрати договора на своя ученичка, защото родителите не си мълчат
В заключение, бих искал да кажа, че най-вероятно се налага да се обмисли и приеме следваща 22-ра поправка в закона, с която да се регламентира съдържанието на договорите между родителите и училищните ръководства в частните училища въз основа на нормите в закона и в частност на държавните образователни стандарти, като по този начин се изчистят както юридическите, така и чисто моралните отношения помежду им в полза, а не в ущърб на учениците, както и в частност за обществото. Не е редно комерсиалните отношения в сферата на частното образование да доминират и определят крайните резултати, защото става дума за деца и тяхното бъдеще.
Автор: проф. инж., д-р Николай Ангелов, д.т.н., директор в МОН в периода 1997-2002 г.
