Първо
През 50-те години на миналия век проблемът с Холокоста беше известен на всички и правилно опростен, но без специални почести. Дали е било нашето, югославско/македонско желание да стоим настрана от разтегнатите до краен предел процеси между САЩ и СССР, или нещо друго, историята и документите ще преценят. Да, навсякъде се говореше за български и гръцки монархофашизъм, говореше се и за еврейски депортации, всички гледахме процеса срещу Айхман по телевизията или по кинохроника, но нямаше специални чествания. Естествено, всички бяхме против нацизма и Хитлер, никой не смееше дори да каже дума за Сталин, чествахме и Георги Димитров, но не се говореше много за цар Борис III. По-старите поколения, които имаха сантимент към отличителните знаци на Кобургите, с които участваха в двете световни войни, бяха все още живи и присъстващи, така че по-младите мълчаха. След това, в новата демократична ера, беше въведено отбелязването на Деня на паметта на Холокоста.
Второ
Още: Праведникът на народите: Българинът, който се опълчи на Нацистка Германия и спаси 50 хиляди евреи
Всички знаехме какво се е случило, това беше част от семейните легенди. Не знаехме точно за колко хора говорим, но знаехме, че над 12 000 евреи (от които над 7000 са от територията на днешна Северна Македония), мъже, жени, деца и възрастни хора са се озовали в Треблинка. От семейни разкази знаехме как българските полицаи са се хвалели с откраднатите еврейски бижута - пръстени, колиета и други подобни. Полицията, както всички полицейски сили от началото на времето, е била корумпирана, алчна, крадлива и половинчата. Българската полиция е имала сериозен проблем - полицаите и агентите на чаршията се оплаквали, че германците строго контролират и организират ареста на евреи, така че всяка кражба на бижута се наказва със смърт на място. Някои български полицаи дори са пострадали.
Трето
След това, през последните тридесет години, мащабът на трагедията сякаш е забравен. Някак си, умишлено, македонските медии забравиха 50 000 солунски евреи, ликвидирани от германците, забравиха стотиците хиляди хърватски и сръбски евреи, ликвидирани от местните васални и колаборационистки режими на Третия райх, забравиха изявлението на (вече реабилитирания) Милан Недич, че Сърбия е първата Juden Frei страна, за да може цялата тежест да бъде поставена върху плещите на българите, върху онази “фашистка, окупираща България“, забравяйки кланово-революционните пронацистки “независими“ Сърбия, Хърватия и Гърция. Така македонската идея за “вековната“ македонска нация впрегна трагедията на Холокоста като водеща сила в собствената си мелница на национално оспорвани амбиции. В лицето на македонските евреи македонизмът спечели своя най-верен съюзник. Невероятно е как почти нито един “етнически“ македонец не се е явил в борбата за запазване и спасяване на своите еврейски съграждани, как нито един от онези известни нелегални и партизански деятели не е направил поне един опит за покушение срещу български или немски високопоставен офицер-служител. Разбира се, само срещу Мане Мачков, но той не е бил “техен“, той е бил “наш“, от Щип. Да, в Скопие е имало няколко случая на личен ангажимент за спасяване на близки евреи, но това е друга история... нямало е организирана съпротива срещу погрома.
Четвърто
Още: Брутални убийства: Как изличиха евреите в бившия СССР
В Кюстендил, България, петима мъже се организират, за да се противопоставят на семейника Александър Белев (български политик, антисемит, комисар по еврейските въпроси, бел. ред.) и немския офицер Денекер. Това са Димитър Пешев, Асен Сучимезов, Иван Момчилов, Петър Михалев и Владимир Куртев. Тази патриотична петица се отправя към София и на прием при цар Борис излага исканията си за спасението на еврейската общност в България. Следва верижна реакция на Българската църква, на делегатите в Парламента, на ВМРО на Ванчо Михайлов и на цялото общество. Депортацията на евреите е спряна, а след това и напълно отхвърлена. Резултатът е ясен и видим, посочен от Изложението на Централната консистория на евреите в България пред Парижката мирна конференция: „Ние, българските евреи, искаме да посочим един факт, който на пръв поглед е невероятен – всички сме живи. И не само това. Преди германската окупация на България бяхме 47 000 души, а днес сме 49 815. Това се случи без приток отвън; напротив – по време на фашистките антиеврейски гонения от България емигрираха над 3000 души.“
Пето
Така напълно спасени, някои от българските евреи, високообразовани, веднага се присъединяват към новото комунистическо правителство, заемайки високи позиции в полицията, армията, дипломацията и като съдии и прокурори. Те започват разправата със своите спасители. Четиримата кюстендилци, без Владимир Куртев, са осъдени на смърт и дълги години затвор, освободени след десет години и оставени сами, без доходи, с конфискувано цялото им имущество. Те умират скоро след това, а Сучимезов ослепява в резултат на затворническия терор. Случаят с Владимир Куртев е трагичен. Той е българин от Бесарабия, участвал в освободителното дело на ВМРО на Ванчо Михайлов и началник на поста му в Кюстендил. След войната той е единственият, който вярва, че може да се случи някакъв съюз между ВМРО и комунистите на патриотична основа, но горчиво греши. Арестуван е, а след това убит и погребан на неизвестно и до днес място. Такъв е краят на истинския патриот.
Шесто
Снимка БГНЕС
Някои от спасените не искат да бъдат длъжни на спасителя, опитват се да го забравят, да го елиминират, както могат. Някои представители на еврейската общност в България, редовно в наши дни, говорят за “български фашизъм“ и българска вина за депортирането на македонските и тракийските евреи... пишат за “неизказаната истина“ за българските “антисемитски грехове“. Това не е написано от кого да е, а от потомци на спасените български евреи, заемали политически и дипломатически позиции в новото правителство. Това е проява на омраза към българската държава, омраза, перманентно в състояние на обновление, винаги ново, с обновяване на стари, изтъркани фрази и позиции. Никой не иска да каже, да обясни какво е могла да направи българската държава на територия, която не е управлявала (Македония), където няма избори, няма членове на българския парламент, няма висши чиновници.
Седмо
Такива истории винаги имат трагичен край. Трагедията на еврейския народ, в случая с България, отне и неговите спасители. Евреите от Северна Македония, с помощта на някои от българските еврейски организации, успяха да премахнат спомена за цар Борис от Яд Вашем. Владимир Куртев получи титлата “Праведник на света“, но днес никой не знае за него и не му отдава никаква почит. Болшевизираните евреи в РСМ и България умишлено забравят името му. Дори в помещенията на ВМРО СМД в София няма негов портрет, нито в помещенията на Македонския научен институт... а той се бореше за оцеляването на тези институции и техния дом на Пиротска 5.
Още: Отдаваме почит към жертвите на Холокоста
Католическият епископ Франьо Чекада служи в Скопие по време на Втората световна война. Участва в спасяването на евреи от Македония. Ето какво казва за него българската Уикипедия: “...На 18 август 1940 г. Чекада е назначен за епископ на Скопската епархия. Още в първата си проповед Чекада говори за справедливост за всички хора, независимо от националност и раса. На 11 март над 7000 евреи са събрани и затворени в складовете на тютюневата компания “Монопол“ в Скопие, до железопътната линия. В същия ден Чекада изпраща протестно писмо до началника на полицията в Скопие Асен Богданов, наричайки действията срещу евреите “нещастно събитие“ и настоявайки за освобождаване на “евреите от католическата вяра“. Богданов не отговаря на писмото, но изпраща жалба до германския консул в Скопие Артур Вите, който прилага жалбата към доклада си до Министерството на външните работи за депортирането на евреи от Македония. Чекада е укрил поне пет еврейски деца – четири момчета и едно момиче, първоначално в католическата църква в Скопие, а по-късно в католическите манастири в Летница и Янево. Но затова в хърватската Уикипедия има допълнение за живота му след...“ Втора световна война: “...комунистическите власти го изгонват два пъти от Баня Лука. По времето, когато комунистическите власти налагат църковното обединение, Чекада е преследван и малтретиран и му е забранено да идва в Босна и Херцеговина.“
Още: Проф. Димитър Недялков: Мобилизирането на българските евреи във войската е спасило живота им
Любопитен случай е този на еврейското момиче от Скопие, Бетка, която е спасена от бизнес партньора на баща си, известен македонски търговец. След идването на власт на новото правителство, македонският търговец е арестуван по неизвестна “антидържавна линия“, осъден на затвор и му е конфискувано имуществото, както и това на еврейския му търговски партньор, бащата на Бетка. Това е телевизионен репортаж по RSM, където се обсъжда несправедливата приватизация на еврейски имоти от еврейската организация в RSM.
Осмо
Българската държава и българският народ, включително македонските българи, не трябва да позволяват на чужди структури да вмъкват „колективна национална вина за Холокоста“, методология, която вече е изпитана в европейските пространства. Ако един Вили Брандт, германски канцлер и дезертьор от германската армия по време на Втората световна война, е паднал на колене пред паметника на евреите във Варшава, това не означава, че целият български, сръбски, македонски или който и да е друг народ трябва да коленичи пред историческата истина. Той е коленичил за всички нас, би казал един съвременен европеец... нашата вина не е нито простена, нито забравена, но тя не трябва да бъде баласт върху плещите на нашето наследство. Нека запазим паметта и паметниците на жертвите на този режим. Но ако не можем да го направим публично, поне в душите си нека носим снимките на петимата кюстендилци, на героя и жертва Владимир Куртев и спомена за вечна съпричастност.
Нека проявим малко достойнство, това не са нито македонци, нито българи, нито евреи, нито германци от средата на ХХ век, това е ново време,
Още: Мнение: Ужасно е отново да спорим за това кой точно е спасил българските евреи
Трябва да бъдем свободни, за новото бурно време, което идва...
Автор Владимир Перев
