Първо
Тази година Северна Македония посрещна Осми март - Деня на жената и майката - с тъмен, черен воал над душата си. Самоубийството на младата майка Ивана и шестгодишното ѝ дете отвори отново безкрайната дискусия за насилието срещу жените в страната ни, за фемицида, но и за насилието срещу хората като цяло като част от нашето съществуване. И не че тази страна не познава насилие, за още и всякакви видове насилие. Но новата ера, културното развитие и пробивът на социалистическите идеи, поне правно, изравниха правата на мъжете и жените, така че актът на насилие срещу жените се превърна в деяние, наказуемо от закона. Поне пред закона, ако не и в действителност, жените са равни с мъжете. Останалата работа по по-нататъшното регулиране на ситуацията остава на нашето съзнание и съвест и най-вече на силата и правните механизми на държавата.
Още: МВнР реагира след "Македония на македонците" по сградата на българския клуб в Битоля (СНИМКА)
Второ
Да, държавата е в основата на всички блага, но и на всички нещастия на един народ - зависи за кого е и каква е. Ето защо някои от нас се опитват да я укрепят и да се радват на нейните блага, докато други се борят конвулсивно да я съборят и да формират нова - според собствения си въображаем модел. Нито първите, нито вторите винаги успяват... ако успеят, тази държава обикновено се превръща в карикатура на тяхната визия. В османско време, с благословията на държавата, мюсюлманите са тероризирали (или експлоатирали, както щете) “гяурите“, след това ранният капитализъм и нацизмът въведоха расова експлоатация и насилие на расова основа, а накрая социализмът, реализиран чрез еднопартийна система, въведе свирепа партийна диктатура на малцината „избрани“ над многобройните поданици. И в трите случая държавата е била инициатор и основател на това законно насилие, основано на правото на по-силния. Така е и до днес...
Трето
Македония е усещала последствията от всякакви видове насилие през цялата си история и днес е изправена пред насилие, основано на неравенство между половете и национални различия. През целия 20-ти век на територията на Македония са водени три локални и две световни войни, а терорът в определени моменти е достигал епични размери. През последните дни повечето разговори са за фемицидно насилие и насилие, основано на половото многообразие, но над главите ни виси друг тъмен сегмент от терора, редовно подхранван от политици и техните говорители. Това е насилието срещу хора от национален произход.
Още: Престъпление от омраза: Маскирани надраскаха българския културен клуб в Битоля (СНИМКИ)
Снимка БГНЕС
Четвърто
Република Северна Македония се представя като държава на национално и религиозно равенство и толерантност, но когато става въпрос за една етническа група - македонските българи, тези термини не важат. Тя е група с признати национални и религиозни права още от времето на Османската империя през 19 век, но след 1918 г., след сръбската окупация, тази етническа група, макар и най-многобройната в страната, е преследвана, гонена и убивана без никакви законови пречки. По-точно, с изключение на периода 1941-44 г., когато македонските българи са имали всички права. В целия период от 1918 до 1941 г. и от 1944 г. до наши дни македонските българи са били обект на открита и наказателна омраза, стигма и заплахи. Всичко това в историческа приемственост от полицейските институции в кралска Югославия, през Титова Югославия, до днешната Независима Република (Северна) Македония. Политиката на денационализация на македонските българи е била основният инструмент в ръцете на репресивния апарат, както в двете Югославии, така и в новата Северна Македония.
Пето
Упоритостта на македонските българи доведе до сформирането на няколко културно-просветни дружества и два клуба в Битоля и Охрид. Независимо от спорния характер (или не?!) на имената им, откриването на национално-образователния процес беше посрещнато “на нож“ от властите! Първо дойдоха обидните квалификации, а след това, след известно време, използвайки старите изпитани методи, се премина към насилие. Така завърши случаят с Пендиков и заминаването му в София за лечение на тежките му наранявания, както и опожаряването на Клуба в Битоля. Съдебният изход е своеобразна бурлеска на македонското правосъдие; “случаят Пендиков“ все още няма съдебен изход, а съдебният изход по делото с Клуба в Битоля е трагикомичен фарс на цялото македонско общество. В този случай един обикновен, сравнително непознат, средностатистически певец се превърна в медийна звезда с безпрецедентен кариерен скок! Македонското общество мълчаливо следеше събитията по този случай, възхищавайки се на кариерата на певеца-подпалвач, без да усеща, че това е началото на края на правовата държава и началото на насилствената, авторитарна политика на това правителство. Последиците все още са неясни, но резултатът е видим - пълно пренебрежение на върховенството на закона и човешките права.
Още: Хърватска медия в синхрон с македонските опорки: София застана на пътя на Скопие към Европа
Шесто
Снимка Фейсбук профил на Люпчо Георгиевски
Това правно отсъствие на македонската държава през последните няколко дни доведе до втори опит за насилие и вероятни щети срещу клуба в Битоля. Българското Министерство на външните работи също реагира. Това е само предупреждение. В същото време, нов, млад бандит, с качулка на главата, копнее за славата си на патриот, нещо като копие на предишния подпалвач-певец. Нещо повече, изявленията на министър-председателя на Северна Македония Християн Мицковски, че “докато аз съм министър-председател, българите няма да влязат в Конституцията“, са обикновен блъфиращ популизъм. Той знае, че нито българите ще изчезнат, нито ще бъде вечен министър-председател... и дори да беше така, неговата вечност е дълга колкото един живот, а присъствието на българите тук е исторически факт, надживял царе, крале и куп министър-председатели. Това са два различни критерия.
Седмо
Самоубийството на младата майка Ивана и шестгодишното ѝ дете предизвика вълна от възмущение и протести. Но това е само върхът на айсберга на некомпетентността и бездействието на държавните институции, но преди всичко на безнаказаността на част от гражданския елит. Самодостатъчността от принадлежност към управляващата партия завършва със самочувствие в собствената безнаказаност. Затова имаме случаи на побой над възрастни хора от улични бандити, както и редица необясними или съдебно “саботирани“ случаи. Страната ни е подредена, призната от всички, със стабилни граници и член на НАТО, но с мъртви, мъртви институции и стигматизация на определени етнически категории македонски граждани, най-открито проявена спрямо македонските българи. Албанците решиха въпросите за своята стигматизация и отхвърляне на държавно изграждане “с пушка в ръка“. Насилието срещу македонските българи се е запазило в институционализираната си форма и до днес.
Осмо
Смешни са “мокрите сънища“ на някои от македонските лидери, че „истинският“ лидер на РСМ е сръбският президент Вучич. Това е просто илюзия за непродуктивни отношения север-юг… Вучич не е истинският президент дори у дома, в Сърбия. Мицкоски все още е единственият и истински министър-председател, но не може да си вземе поука от северния си съсед.
Във всеки случай, македонските българи ще влязат в конституцията на РСМ с всички права, както другите общности. Страната ни ще влезе в ЕС с всички прерогативи, независимо как ще се развият събитията на настоящите бойни полета в Украйна и Близкия изток. Ще бъде с Мицкоски или без него… във всеки случай, насилствените методи на неговото управление ще бъдат предмет на поука за бъдещите поколения. Ако те могат да се справят с това, и дори “след него“, имат моите поздравления.
Самоубийството на Ивана и детето ѝ е само пролука в “портите на ада“. Времето ще покаже истината за нашата леност, отказа ни да се присъединим към съвременните европейски и световни тенденции и идолопоклонството ни към лидери, които отдавна нямат доверие нито сред своите, нито в световните институции. И Мицковски ги прегръща..
Златните идоли не бива да се пипат, каза сръбският философ Никола Милошевич, защото позлатата остава в ръцете...
Той мислеше за Тито, Сталин и някои други... само за голо желязо.
На жените в Северна Македония и по света, честит 8 март. Почит към жертвите на фемицида и жертвите на тоталитарните режими по света.
Слава на жените-герои от нашето и отминалите времена!
Още: Мицкоски си съчинява нови проблеми с България, МВнР отговори
Автор: Владимир Перев
