Авторът Благойче Атанасоски е популярен политически анализатор в Северна Македония. Запазваме умишлено някои от езиковите особености на текста.
Често в социалните мрежи се появяват видеоклипове от социалистическото минало на Македония, кадри от площада и централните улици в столицата Скопие, от паркове, стария скопски базар, но и от площади в други градове в страната. И почти без изключение всички коментари са положителни за „добрите стари времена“, колко по-добър е бил животът тогава, за разлика от сега, или колко е бил подреден, спретнат и функционален тогава, за разлика от сега. Дали е чиста носталгия на по-старите поколения по собствената им младост, не мога да кажа, защото съм роден в годината, когато „падна Берлинската стена“, тоест тоталитарният комунизъм се срина в цяла Източна и Югоизточна Европа, и нямам възможност да направя обективна преценка.
Може би наистина е било „по-добре“ от сега, може би е просто младежка носталгия. Понякога казвам и че в началото на „2000-те“ животът в Македония е бил много по-добър, а статистическите социално-икономически показатели опровергават това и показват точно обратното. Съществува теза, че по-възрастните македонци са югоносталгични, защото практически след края на Втората световна война Македония за първи път става държавно-правно образувание, в рамките на новосформираната СФР Югославия, и те не са имали възможност да направят сравнение с държавно-правното и социално развитие на страната преди това, за разлика от съседни България, Сърбия или ако щете, Чехия, Полша, Румъния или други страни от Източния блок. Затова македонците от поколенията на баща ми са прославяли и прославят Югославия, защото преди нея са вярвали, че македонският народ е бил под различни форми на робство, а накрая в Югославия са усетили свобода, както национална, така и социална.
Благойче Атанасоски
Коя България е по-добра?
Затова ми беше много по-интересно да следя този „дебат“ в социалните мрежи в България, където българите най-често се делят на „русофили и русофоби“, когато става въпрос за даване на оценка за това „кой период от живота е бил по-добър“, независимо дали в Народна република България или в днешна посткомунистическа, многопартийна България, пълноправен член на Европейския съюз, еврозоната и Шенгенската зона, както и на алианса НАТО.
Противниците на тезата, че животът в България при Тодор Живков е бил много по-добър, отколкото е сега, най-често са хора, които гледат на ролята на Русия в държавно-правното развитие на българската държава от 1878 г. до наши дни в напълно негативен контекст, а аргументите им са, че на практика от освобождението на страната до Деветосептемврийския преврат през 1945 г., България се е развивала нормално като всички централноевропейски, дори западноевропейски страни, в своето икономическо, правно, културно, бизнес, инфраструктурно и всякакъв друг вид развитие, а с идването на „братушките от Москва“, страната е регресирала с десетилетия, и че до ден днешен, почти четири десетилетия след падането на тоталитаризма, не може да се възстанови от „непоправимите“ щети от четиридесет и петгодишния комунистически период при Тодор Живков. Поддръжниците на този период са предимно русофили граждани на страната, антизападно настроени, които твърдят, че България е преживяла най-големия си икономическо-социален, държавно-правен, културен и спортен, но най-вече инфраструктурен разцвет именно в периода на Българската народна република. И веднага започват да изброяват колко топло- и водноелектрически централи са построени, колко болници и училища са издигнати, колко железопътни линии и пътища са построени, и дори споменават короната и символа на народната република в индустриализацията - атомната електроцентрала Козлодуй.
За да бъдем напълно независими и обективни, коя от „противоположните“ страни е права, трябва да се направи сравнение на България със страните от по-близкото и по-широко ѝ обкръжение. Тоест, да се види на какво ниво е била България с Чехословакия, Полша или Румъния например през 1923 г. и на какво през 1973 г. Да се направи, още повече, някакво реално сравнение, което би показало „кой период“ е бил по-добър за развитието на нацията. Индустриализацията на страната през комунистическия период не означава, че ако България не беше станала част от Източния блок, същото, а вероятно и по-добро, нямаше да се случи в следвоенния период, както се е случило и в други западни страни в цяла Европа, включително съседна Гърция. Не продължиха ли Западна Германия, Франция, Белгия, Холандия или Великобритания с още по-модерна индустриализация от тази на Тодорживкова България?! Разбира се, че да!
Пропагандната лъжа все още живее в нас
Има един неоспорим факт. Тоталитарната пропаганда в тоталитарната държава до такава степен е повлияла на мозъците на всички граждани в посттоталитарните общества, че дори днес те вярват, че в България или Македония не е имало криминални кражби, не е имало убийства, всички са били в безопасност, хората са спали навън на пейки свободно и т.н. Университетският професор Стефан Дечев в книгата си, използвайки публично достъпни разсекретени данни от държавния архив на България, показва със статистически факти, че напротив, в Народна република България процентът на престъпност и убийства на глава от населението е по-висок от този в днешна многопартийна и демократична България. Перманентното осакатяване на тоталитарните режими в миналото, на изток от Берлин до Владивосток и на юг до Охрид и Бургас, днес не е толкова в икономическо-инфраструктурната сфера, колкото в разсъжденията на цели народи, цели поколения, израснали в тотални лъжи и глупости, и до ден днешен вярват в тях като в догматична истина. По-лошото е, че виждам поколения след тях, които дори не са родени в тоталитарното минало, а днес са негови поддръжници и вярват в неговите лъжи и митове.
