Някога и аз бях чиновник. Според една известна класификация – трети след министъра: министър, зам.-министър, директор. Та аз тогава станах "по партизанска линия" директор, че даже генерален в едно конкретно наше министрество. С други думи, сблъсках се с тази специфична категория нашенци-чиновници, които, както нецензурно се изразяваше един началник отдел, винаги ходят с ламарина отзад и никога не говорят по политически теми, защото трябва непременно да оцелеят до пенсия. Иначе – лошо. А после, след пенсия – пей сърце!
Още в началото на моето директорство забелязах, че подчинените ми, всичките до един високообразовани хора – кой експерт, кой старши, кой главен, все държавни служители по специалния закон, поемаха възложените им от мен за становище преписки, след което ги "забравяха" в някое дълбоко чекмедже на своето бюро и те прележаваха там месец, два, а ако никой не подаваше сигнал или оплакване от страна на вносителите, преписките можеха да отлежат и повече от година. Наложи се аз да водя регистър на преписките в моя компютър и да следя за работата по тях, което, наред с останалите ми други задължения, не беше лесна работа.
Веднъж се случи така, че по една конкретна жалба до дирекцията, свързана със срокове и използвани държавни средства по конкретен проект, заявителят на жалбата подаде искова молба в съда за просрочен от наша страна отговор. След това имаше дело, което загубихме, заявление за напускане на експерта, освобождаване от длъжност и прочие последици, но за мен остана въпросът – как по-успешно да се справя с това чиновническо безхаберие.
Още: Държавните чиновници ни струват в пъти повече: Най-скъпи са ни МВР и службите
Измислих следното: възложих на малка частна фирма от програмисти, които направиха относително прост и дружелюбен програмен продукт, с който моята секретарка въвеждаше в програмата входящия номер на преписката, името на определения от мен отговорен експерт и срок за отговор. След това нямаше просрочени преписки, които надминаваха стотина месечно. По този начин всеки от дирекцията можеше да влезе в програмата, да види съответната преписка и да проследи състоянието ѝ, в резултат на което нямаше и повече оплаквания. Паралелно с това, всеки експерт от дирекцията, вкл. и моя милост, беше задължен да спазва стриктно на съотвената дата въведения в министерството приемен ден и час.
Днес съм вече в друга позиция, тази на обикновения гражданин, собственик на празен софийски имот, в който се подготвя строителството на нова сграда. На фона на моите по-горе описани спомени, стоят и проблемите, свързани с внесен за одобрение проект за нова сграда в Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), известен повече като "паметниците на културата" със статут на дирекция към Министерство на културата. Внасянето на преписката, която изисква да се съгласува конкретен архитектурен проект за жилищна сграда, стана на 04.09.2025 г. и досега, вече повече от 6 месеца, прележава в нечие чиновническо бюро без отговор. Направих редица опити да вляза в контакт с директора или с някой служител от въпросната дирекция, който, предполага се, работи по преписката, но се оказа, че тези хора, в пълен разрез със закона, нямат приемни дни и часове. С други думи, барикадирали са се. На софийския бул. "Стамболийски" № 17, НИНКН имат отделно от министерството свое деловодство, където очевидно обучени чиновнички удържат опитите на всеки, който иска да се намеси в работата на въпросните експерти от дирекцията да си вършат работата на спокойствие. За мен продължава да стои въпросът: защо, след като въпросният проект беше изработен до последния лист, вкл. вертикална планировка, архитектурна, конструктивна, ВиК, ОВ, ел. част само за един месец, трябва да престоява в НИНКН цели 6 (шест!) месеца?
В крайна сметка, приканвам ресорният зам.-министър, отговорен за работата на въпросната дирекция, да си влезе в задълженията и да прекрати този чиновнически феодализъм, защото извоюваният статут на дирекцията НИНКН трябва да бъде разглеждан само като коректив върху работата на проектантите, но не и като спирачка за собствениците на празни терени, на урбанистите и, в крайна сметка, на строителите.
Ще си позволя да препоръчам на служителите на НИНКН да не предизвикват намесата на омбудсмана и съда при решаването на подобни казуси.
Автор: проф. инж. д-р Николай Ангелов, д.т.н.
* Заглавието е на редакцията
