Балканите: Отстъпващи от демокрацията, банкрутирали и уязвими

За шест поредни години докладът на „Фрийдъм Хаус“ „Държави в преход“ отчита отстъпление в демокрацията на Балканите. Индексът за възприятие на корупцията на „Трансперънси интернешънъл“ за 2016 г. Поставя Албания, Босна и Херцеговина и Косово като най-корумпираните държави в Европа. Босна и Херцеговина и Косово също доставят най-много джихадисти на глава от населението от всяка друга държава в Европа. В Хърватия, носталгията към усташкото движение от Втората световна война достига до притесняващи размени и отношенията между Загреб и Белград са на най-ниската си позиция от поне десетилетие. В Македония месеците противоправителствени демонстрации и нарастващото напрежение между албанците и македонците доведе до това известен политически наблюдател да отбележи, че „Македония е дезинтегрираща се държава“. В Сърбия журналистите се оплакват, че е имало повече медийна свобода при Слободан Милошевич отколкото в момента. През последните две години гневни тълпи подпалиха правителствени сгради в Сараево и в Скопие, а експлодиращи гранати със сълзотворен газ са нещо често срещано по време на заседанията на Косовския парламент.

Защо тези напрежения растат в Югоизточна Европа. Част от причините се намират в политиките, идващи от Брюксел и от Вашингтон. На първо място допускането, че желанието за членство в ЕС и в НАТО може да накара лидерите на Балканите да приложат сериозни демократични реформи се доказа, че е прекомерно оптимистично. Още повече, че западните дипломати бяха повече фокусирани да намалят влиянието на Кремъл върху региона вместо да поощрят демократическите реформи. В последния си анализ на подхода „НАТО на всяка цена“ на Вашингтон и Брюксел политологът Бесник Пула посочи, че ново поколение автократи завладява региона, понякога с директното съучастие на фанатизираните американски политици и на отнесените европейки чиновници. Политиците и в ЕС, и в САЩ са готови да затворят очите си към корупцията, която трови правителствата в региона и които или подценяват или игнорират пълзящия възход на автократични владетели, които са добре обучени да казват на западните дипломати това, което искат да чуят, докато в същото време грубо нарушават демократичните принципи и върховенството на закона в страните. Политиците от ЕС и от САЩ трябва да се запитат дали олигарсите, автократите и клептократите, които са същевременно прозападни са по-добри от руския президент Владимир Путин или дали ще помогнат на дългосрочните интереси на Запада в региона.

На второ място дипломацията на международната общност в региона, въпреки че е с добри намерения се доказа като късогледа заради това, че търсеше бързи решения. Много от институциите и процесите на Запада, наложени през 90-те години на ХХ век, за да поощрят помиряване и да изковат стабилност, единствено замразиха враждите и създадоха слаби и корумпирани държави, сега напълно зависими от международната общност за оцеляването си. Що се отнася до помирението, регионът е затънал в тресавище от изглеждащи безкрайни и изтощителни международни политически процеси. Докато Нюрнбергските процеси продължиха за по-малко от година, а Токийският трибунал за военни престъпления продължи за две и половина години, Международният наказателен трибунал за бивша Югославия в момента съществува от повече от две десетилетия. По същия начин западният надзор на Германия сред Втората световна война приключи след десетилетие, а пълният суверенитет на Ирак бе върнат 16 месеца след инвазията от 2003 г. Същевременно международния протекторат над Босна и Херцеговина в момента продължава над двадесет години.

Европа се нуждае от САЩ за запазването на мира на Балканите

След ужаса на геноцида в Сребреница през юли 1995 г., Съединените щати имат участие във всеки значим напредък в мирните процеси на Балк...

Прочети повече

Междувременно правилата за присъединяване към ЕС са манипулирани от страните-членки на Балканите, за да пречат на съседите си да влязат. Гърция блокира опитите на Македония да влезе за повече от десетилетие, Словения правеше същото с Хърватия няколко години, а сега Хърватия възнамерява да направи същото със Сърбия. Проблемите, които Босна и Херцеговина, Косово и Сърбия ще си причиняват една на друга, веднага след като някоя от тях влезе, са очевидни. Едновременно с това умората от разширяването, гръцката дългова криза, мигрантската криза и сега Брекзит отвлякоха Брюксел от създаването и прилагането на единна Балканска стратегия. И както един раздразнен балкански дипломат посочи относно преговорите с Брюксел: „Американците ти дават предложение, което не можеш да откажеш. Европейците ти дават предложение, което не можеш да разбереш“.

На трето място международната икономическа политика към региона по много начини е контрапродуктивна. Мерките на финансови ограничения наложени върху Гърция от нейните страни-кредитори и от международните кредитни институции доведоха върху намаляването на икономическата активност на страната, изостряйки съотношението между дълга и БВП на страната. Междувременно Босна и Херцеговина и Косово имат най-високите равнища на младежка безработица в Европа, въпреки че са бенефициенти на едни от най-големите програми за международна помощ в историята, много от които са започнати по настояване на лобистите във Вашингтон и специални групи от интереси, вместо от икономическата логика.

Брюксел и Вашингтон трябва да поемат нов курс към Югоизточна Европа. Докато присъединяването на балканските държави към ЕС и НАТО да е позитивна цел, стратегиите на Запада към демократизацията и помирението в региона са се отклонили много от курса си.

World Affairs