„Все едно сме през 1965 г., но вместо да слушаме „Роулинг Стоунс“, все още слушаме „Лили Марлен“. Така босненският музикант Дамир Никшич обясни наскоро ситуацията в страната и същото може да се каже за останалата част от Югоизточна Европа. Миналата година германският канцлер Ангела Меркел дори предупреди, че, Ако Европа не разреши мигрантската криза, това може да доведе до конфликт на Балканите. Макар и засега откритите конфликти да изглеждат малко вероятни, има много неща, за които европейските и балканските държави трябва да бъдат притеснени, освен мигрантската криза.
За шест поредни години докладът на „Фрийдъм Хаус“ „Държави в преход“ отчита отстъпление в демокрацията на Балканите. Индексът за възприятие на корупцията на „Трансперънси интернешънъл“ за 2016 г. Поставя Албания, Босна и Херцеговина и Косово като най-корумпираните държави в Европа. Босна и Херцеговина и Косово също доставят най-много джихадисти на глава от населението от всяка друга държава в Европа. В Хърватия, носталгията към усташкото движение от Втората световна война достига до притесняващи размени и отношенията между Загреб и Белград са на най-ниската си позиция от поне десетилетие. В Македония месеците противоправителствени демонстрации и нарастващото напрежение между албанците и македонците доведе до това известен политически наблюдател да отбележи, че „Македония е дезинтегрираща се държава“. В Сърбия журналистите се оплакват, че е имало повече медийна свобода при Слободан Милошевич отколкото в момента. През последните две години гневни тълпи подпалиха правителствени сгради в Сараево и в Скопие, а експлодиращи гранати със сълзотворен газ са нещо често срещано по време на заседанията на Косовския парламент.
Защо тези напрежения растат в Югоизточна Европа. Част от причините се намират в политиките, идващи от Брюксел и от Вашингтон. На първо място допускането, че желанието за членство в ЕС и в НАТО може да накара лидерите на Балканите да приложат сериозни демократични реформи се доказа, че е прекомерно оптимистично. Още повече, че западните дипломати бяха повече фокусирани да намалят влиянието на Кремъл върху региона вместо да поощрят демократическите реформи. В последния си анализ на подхода „НАТО на всяка цена“ на Вашингтон и Брюксел политологът Бесник Пула посочи, че ново поколение автократи завладява региона, понякога с директното съучастие на фанатизираните американски политици и на отнесените европейки чиновници. Политиците и в ЕС, и в САЩ са готови да затворят очите си към корупцията, която трови правителствата в региона и които или подценяват или игнорират пълзящия възход на автократични владетели, които са добре обучени да казват на западните дипломати това, което искат да чуят, докато в същото време грубо нарушават демократичните принципи и върховенството на закона в страните. Политиците от ЕС и от САЩ трябва да се запитат дали олигарсите, автократите и клептократите, които са същевременно прозападни са по-добри от руския президент Владимир Путин или дали ще помогнат на дългосрочните интереси на Запада в региона.
На второ място дипломацията на международната общност в региона, въпреки че е с добри намерения се доказа като късогледа заради това, че търсеше бързи решения. Много от институциите и процесите на Запада, наложени през 90-те години на ХХ век, за да поощрят помиряване и да изковат стабилност, единствено замразиха враждите и създадоха слаби и корумпирани държави, сега напълно зависими от международната общност за оцеляването си. Що се отнася до помирението, регионът е затънал в тресавище от изглеждащи безкрайни и изтощителни международни политически процеси. Докато Нюрнбергските процеси продължиха за по-малко от година, а Токийският трибунал за военни престъпления продължи за две и половина години, Международният наказателен трибунал за бивша Югославия в момента съществува от повече от две десетилетия. По същия начин западният надзор на Германия сред Втората световна война приключи след десетилетие, а пълният суверенитет на Ирак бе върнат 16 месеца след инвазията от 2003 г. Същевременно международния протекторат над Босна и Херцеговина в момента продължава над двадесет години.
Междувременно правилата за присъединяване към ЕС са манипулирани от страните-членки на Балканите, за да пречат на съседите си да влязат. Гърция блокира опитите на Македония да влезе за повече от десетилетие, Словения правеше същото с Хърватия няколко години, а сега Хърватия възнамерява да направи същото със Сърбия. Проблемите, които Босна и Херцеговина, Косово и Сърбия ще си причиняват една на друга, веднага след като някоя от тях влезе, са очевидни. Едновременно с това умората от разширяването, гръцката дългова криза, мигрантската криза и сега Брекзит отвлякоха Брюксел от създаването и прилагането на единна Балканска стратегия. И както един раздразнен балкански дипломат посочи относно преговорите с Брюксел: „Американците ти дават предложение, което не можеш да откажеш. Европейците ти дават предложение, което не можеш да разбереш“.
На трето място международната икономическа политика към региона по много начини е контрапродуктивна. Мерките на финансови ограничения наложени върху Гърция от нейните страни-кредитори и от международните кредитни институции доведоха върху намаляването на икономическата активност на страната, изостряйки съотношението между дълга и БВП на страната. Междувременно Босна и Херцеговина и Косово имат най-високите равнища на младежка безработица в Европа, въпреки че са бенефициенти на едни от най-големите програми за международна помощ в историята, много от които са започнати по настояване на лобистите във Вашингтон и специални групи от интереси, вместо от икономическата логика.
Брюксел и Вашингтон трябва да поемат нов курс към Югоизточна Европа. Докато присъединяването на балканските държави към ЕС и НАТО да е позитивна цел, стратегиите на Запада към демократизацията и помирението в региона са се отклонили много от курса си.
World Affairs
