Двойното гражданство на Кирил Петков. А хората с българско гражданство, които разграбват България?

Реликт от 19 век 

Да обвързваш заемането на правителствена или държавна позиция с изискването за едно-единствено национално гражданство, е анахронизъм и реликт от 19 век. Съответно: да оценяваш лоялността на един политик според гражданството му е архаичен и в крайна сметка глупав принцип. Злонамереният винаги ще се освободи от чуждото гражданство, а добронамереният дори няма да се сети.

В днешно време, особено пък в ЕС, паспортът всъщност не е нищо повече от най-обикновен документ - като шофьорската книжка например. Той не гарантира лоялност, а удостоверява едно правоотношение. И притежаването на един-единствен паспорт изобщо не означава, че притежателят е по-квалифициран за определена длъжност и позиция. В България сме се нагледали на дейци с българско гражданство, които вършат работата си некадърно, дори злонамерено - и без да им мигне окото грабят държавата, която им е издала паспорта.

Примерът с папата 

И обратно: за днешния държавен глава на Ватикана и духовен лидер на милиарди католици по света медиите пишат, че притежава два, а може би и три паспорта - аржентински, италиански и ватикански. За предполагаемите две гражданства и на предишния папа се водеха дискусии. Очевидно обаче и за двамата това не беше пречка да изпълняват добросъвестно служебните си задължения като глави на една малка държава и на една огромна църква.

А за един български служебен министър може да се окаже. Звучи някак странно, нали?

Автор: Александър Андреев, Дойче веле