F-16 на Украйна - ще помогнат ли наистина или Русия има отговор?

Откакто Русия започна инвазията в Украйна преди почти година, въпросите кога, как и дали западните изтребители трябва да бъдат предадени на военновъздушните сили на Украйна бяха обект на разгорещен дебат. Президентът Зеленски, както ръководството и пилотите на украинските ВВС, редовно отправяха емоционални призиви да им бъдат предоставени западни самолети, предимно американски F-16.

По-голямата част от хората в Европа и Съединените щати искат Киев да спечели победа възможно най-скоро и да може да сключи мир при свои условия. В тази връзка съвсем естествено мнозина сега се чудят защо отнема толкова време на западните държави да предадат на украинските пилоти мощните бойни самолети, които Съединените щати и техните съюзници са използвали успешно във всеки конфликт след края на Студената война. Западните военни са съвсем наясно, че превъзходството във въздуха е предпоставка за успех на бойното поле. Последните изявления на правителствата на Нидерландия и Полша показват, че те биха могли да изпратят многоцелеви изтребители F-16 Viper на украинските ВВС, но висши служители в Съединените щати, Великобритания и Германия подчертават, че засега няма да го направят. И вероятно има няколко причини за тази резервираност.

Първата и основна причина е изключително гъстата и смъртоносна руска мрежа от зенитно-ракетни комплекси с наземно базиране. Небето над украинската линия на съприкосновение е покрито от много „слоеве“ руска противовъздушна отбрана (ПВО), от големи системи за далечни разстояния, (като добре познатата система за ПВО С-400 Триумф), до по-многобройни и мобилни системи със среден обсег като системата за ПВО "Бук" и системите за ПВО с малък обсег "Тор". Освен това Русия е разположила екзотични системи за ранно оповестяване, като радарите 48Я6-К1 Подлет, допълнително увеличавайки разстоянието зад фронтовите линии, на което руските системи за ПВО с голям обсег, като С-400, могат да свалят украински самолети и вертолети.

Съединените щати дариха значителен брой високоскоростни антирадарни ракети AGM-88 HARM на украинските ВВС, които бяха умело интегрирани в произведените в Киев съветски изтребители МиГ-29 и Су-27. Когато самолетните антирадарни ракети като HARM открият облъчване, те се изстрелват и насочват по радарите на руските ЗРК. Но ако екипажът на този радар открие изстреляна ракета, той може да избегне удара, като постави радара си в пасивен режим, така че да спре да излъчва енергия, която ракетата може да открие. Руските (и украинските) ЗРК също са мобилни, така че ако бъдат обстреляни, могат бързо да сменят позициите си, освен че изключват радарите. Още: Рюте за F-16 за Украйна: Няма доставки, няма и заявки

В резултат на това, въпреки че и двете страни изстреляха много антирадарни ракети, само няколко от тях достигнаха целите си и ги поразиха. Такива ракети могат да заставят операторите на ПВО да спрат да излъчват и да се отдалечат за известно време, така че те наистина имат някакъв ефект. Руските противорадарни ракети все още са заплаха за украинските самолети.

Този фактор е от голямо значение, защото всеки западен изтребител, прехвърлен в Украйна, ще бъде изправен пред абсолютно същата заплаха от руските ЗРК. Дори преди разгъване на пълната мощ на НАТО, първо е наложителна пълномащабна операция за отслабване на интегрираната система на Русия. Потискането и унищожаването на система за ПВО на противника изисква стотици бойни самолети, внимателно оперативно планиране, много оръжия, самолети-цистерни, модерни самолети за наблюдение и разузнаване, както и специално обучение на персонала. Поради относително малкият брой западни самолети, които Украйна може да получи, това няма да я доближи до изискваното ниво от способности.

Западните самолети, които могат да се окажат в разположение на украинските сили, като американските F-16 или шведските Gripen, ще трябва да летят на много ниски височини и на десетки километри от фронтовата линия, за да намалят зоната, в която радарите на руските наземни системи за ПВО могат да ги открият. Неравен терен, включително хълмове и речни долини, и дори извивката на земната повърхност, позволяват на пилотите да се „маскират върху земята“, тъй като колкото по-голямо е разстоянието между тях и наземните радари на врага, толкова повече „здрава земя“ ги разделя. Въпреки това, в преобладаващо равнинния терен на Източна и Южна Украйна, такъв камуфлаж е по-малко ефективен, а полетите на много ниски височини значително намаляват ефективността на бойните самолети в много ключови мисии, пише The Spectator.

На Запад от 90-те години на миналия век ние разчитаме в голяма степен на многоцелеви бойни самолети като F-16, Typhoon и Rafale, за да осигурим бърза и точна огнева подкрепа на войските в операции за борба с бунтовниците. Тази форма на непосредствена въздушна поддръжка обаче изисква изтребителите да летят на височина от приблизително 4500 метра, тоест извън обсега на зенитни ракети и ракети ПЗРК. В тези случаи изтребителите използват прицели с мощни камери за откриване, идентифициране и маркиране на цели за управляеми бомби и ракети. Невъзможно е да се работи по този начин в зоната на покритие на вражеските системи за ПВО, тъй като изтребителите, летящи близо до фронтовата линия на средна височина, ще бъдат бързо свалени. На много малки височини пилотите имат твърде ограничено време, само няколко секунди, да видят потенциалните цели поради плоския ъгъл, под който пикират, високата скорост и маньоврите за намаляване на риска от поразяване от огъня на ПЗРК. Тоест използването на устройства за откриване и точното доставяне на бомби или ракети с лазерно насочване за поразяване на движещи се цели на бойното поле става изключително трудна задача. Могат да се използват бомби с GPS-насочване или ракети въздух-земя, но те често са способни да поразяват само неподвижни цели и точните им координати трябва да бъдат известни далеч преди изстрелването на ракетата. Още: F16 vs. МиГ-29: Какво показва първата битка между двата изтребителя (ВИДЕО)

При тези причини украинските пилоти едва ли ще могат да осигурят значителна непосредствена въздушна подкрепа на украинските сухопътни сили в битките, които ще определят хода на тазгодишния конфликт, дори ако получат западни изтребители. Но западните самолети са необходими, за да се повиши значително способността на украинските пилоти да се справят с руски самолети и крилати ракети в режим въздух-въздух. Западните изтребители биха могли да противодействат на крилати ракети, както вече правят МиГ-29 и Су-27, на средна височина в по-безопасните зони на украинското въздушно пространство, далеч от фронтовите линии.

В процеса на противопоставяне на руски изтребители и щурмови самолети, западните самолети, управлявани от украински пилоти, най-вероятно ще трябва да летят на ниска височина, за да не попаднат в обсега на системите за противовъздушна отбрана С-400 с голям обсег. Но ако са оборудвани с ракети, като най-новите американски AIM-120C/D AMRAAM или европейските ракети Meteor, западните изтребители ще могат да заплашват и по този начин да изтласкват руските самолети от предната линия много по-ефективно. Тъй като украинските зенитно-ракетни сили продължават бавно, но стабилно да понасят загуби и рискуват скоро да останат без съветски и руски ракети, които използват като боеприпаси, прехвърлянето на западни изтребители за Киев ще бъде важен фактор за предотвратяване на руските ВВС от възвръщане на способността за ефективно бомбардиране на украинските сили.

Каквито и западни изтребители да получи в крайна сметка Украйна, ще има огромен обем логистична и тренировъчна работа, която трябва да се извърши, за да се изгради наземна поддържаща инфраструктура и да се обучи персонал да управлява сложни модерни самолети, всичко това под обстрел от руски ракети. Определено ще има нужда от помощта на западни изпълнители, които ще ръководят и обучават украински специалисти. Още: Украйна получи танковете, сега е ред на изтребителите

Освен това всички западни изтребители, предадени на Киев, незабавно ще станат приоритетна цел за руски ракетни удари, така че ще трябва да се местят постоянно от база в база. Това също е свързано със значителен риск. Обаче преобучението на украински пилоти, които вече знаят как да управляват украински изтребители, е по-малко трудна задача, защото е много по-лесно да се управляват западни изтребители в сравнение със съветските им еквиваленти, въпреки че са по-сложни за работа като оръжейни системи.

Рисковете от ескалация, свързани с евентуалната доставка на западни изтребители, са преувеличени: поради заплахата от руски системи за ПВО, западните изтребители в ръцете на украинците ще станат почти изключително отбранително оръжие, освен ако не са съзнателно оборудвани с крилати ракети с голям обсег.

Най-голямото предизвикателство вероятно има алтернативна цена. Логистичният потенциал на Запада и потенциалът на неговия военен персонал далеч не са неограничени, следователно, ако сега започнем да доставяме западни изтребители на Киев, ще трябва да изпратим за тези цели онези хора, ресурси и поддържаща инфраструктура, които са необходими за изпълнение на много по-спешни задачи - по-специално да се осигурят западни танкове, бронирани превозни средства, боеприпаси и наземно оборудване за ПВО, което ще бъде необходимо за широкомащабни наземни битки в близко бъдеще.

В крайна сметка нито руската, нито украинската армия разчитат на въздушна подкрепа в степента, в която силите на НАТО предлагат. Те са предимно артилерия и бронирани части. Украинските ВВС очевидно се нуждаят от западни изтребители, които ще им позволят да подобрят въможностите си за ПВО да разширят своите ударни способности, за да допълнят наземните средства като HIMARS. Въпросът обаче е дали на този етап би било по-добре да се използват ресурсите, необходими за прехвърляне на изтребители в Киев за по-спешни задачи, като се има предвид, че западните изтребители няма да променят съществено хода на наземните битки през следващите месеци. Още: Lockheed Martin ускорява производството на F-16 заради Украйна

Публикувано от Джъстин Бронк, научен сътрудник и член на екипа на проекта за въздушна мощ и технологии във военните науки в Кралския институт за отбранителни изследвания.

Превод: Ганчо Каменарски