„Катимерини“: Плюсове и минуси за България и Румъния след присъединяването им към ЕС

"Средствата от ЕС за нас са като парите от газа за Русия или от петрола за Саудитска Арабия", казва Кристиан Гинеа, бивш министър на европейските фондове в Румъния. Сред конкретните ползи от членството в ЕС той изброява новите пътища, течащата вода в селските райони и първите системи за управление на отпадъците в селата.

Но парите от ЕС не са достатъчни, за да се повиши качеството на живот в България и Румъния до средното в много области. Все още съществуват тревожни равнища на детска бедност. Преди пандемията от коронавирус средната продължителност на живота в България беше 74,91 години, а в Румъния - 75,46 години, докато средната продължителност за ЕС беше 81,3 години. Пандемията допълнително разкри дълбоки пукнатини в застаряващите и недостатъчно финансирани здравни системи на двете страни.

Втори сме в ЕС по ръст на производствените цени

България се нарежда на второ място в Европейския съюз по ръст на производствените цени, сочат данните на европейската статистическа слу...

Прочети повече

Тези условия убедиха милиони румънци и българи да се възползват от основополагащата политика на блока за "свободно движение" и да напуснат Югоизточна Европа, за да живеят и работят на Запад.

Гинеа признава, че "огромните ползи" от членството в ЕС са съпроводени със значителен недостатък на "изтичането на мозъци", което е създало огромни диаспори в Италия, Испания, Великобритания и други западни страни. "Става дума за почти 4 милиона души", каза Гинеа. "Прогонени са много млади, талантливи хора, които биха били по-полезни вътре в страната".

Миналата година повече от 1 милион румънци са подали молби за оставане в Обединеното кралство по програмата за пребиваване след Брекзит. Броят на румънските граждани, работещи в Германия, е нараснал от около 88 000 през януари 2014 г. до почти 463 000 през септември 2021 г., според Федералната агенция по заетостта на Германия.

39-годишната Диана Русева, която се премества в Лондон от България през 2007 г., за да работи и учи, и е сред гражданите на ЕС, решили да останат във Великобритания, заяви, че според нея принадлежността към ЕС е довела до смесени резултати за родната ѝ страна. "Тя се е променила много, но в същото време не се е променила", казва тя. "Стандартът на живот определено се е подобрил много. Повечето хора на моята възраст имат същия стандарт на живот като мен във Великобритания."

В същото време неразвитата инфраструктура, опасните пътища и обременителната бюрокрация остават проблемни у дома и могат да доведат до "стрес, с който трябва да се справяш ежедневно", казва Русева.

Нострадамус със смразяващо предсказание за разпад на ЕС през 2022 г.?

Легендарният френски астролог от XVI век Нострадамус, известен с предсказанията си на редица важни събития от световна величина стотици...

Прочети повече

България и Румъния подадоха молби за членство в ЕС в средата на 90-те години на миналия век и изминаха дълъг път, за да станат част от блока на 1 януари 2007 г. Едно от основните условия беше двете страни да се справят с ширещата се корупция, а в случая на България - с организираната престъпност. Въпреки че през годините Брюксел стартира процес на мониторинг по поръчка и различни вътрешни мерки за борба с подкупите, се смята, че двете страни са постигнали бавен напредък. И Румъния, и България получиха 44 от 100 точки в Индекса за възприятие на корупцията на Transparency International за 2020 г. Докато България се е изкачила с три пункта в глобалната класация на TI за страните от 2012 г. насам, резултатът на Румъния не се е променил.

Все още съществуват множество недостатъци, но са налице измерими подобрения. От 2007 г. насам заплатите и в двете страни непрекъснато се увеличават. Според компанията за пазарни данни Statista брутната минимална работна заплата в Румъния е нараснала от 390 леи (79 евро) през 2007 г. на 2300 леи (465 евро) през 2021 г. Заплатите в България следват подобна траектория.

Румънският президент Клаус Йоханис заяви в изявление по случай 15-годишнината от членството на страната му в ЕС, че "европейският път остава легитимно единствената възможност за просперитет, стабилност и дългосрочно развитие на Румъния".

Това мнение се споделя широко от румънските и българските граждани. Проучване на общественото мнение, проведено през 2021 г. от програмата на ЕС "Евробарометър", показва, че те имат два пъти по-голямо доверие в Европейския съюз, отколкото в собствените си правителства.

През последните години масови антиправителствени протести разтърсиха правителствата в Букурещ и София, подхранвани от опасения за отстъпление от демокрацията, което понякога предизвикваше критики и от страна на Брюксел.

ФАЦ за България: Скъпа зима очаква най-бедната страна в ЕС

Цените на природния газ в България се повишиха пет пъти за една година. Това увеличение ще бъде изпитание за новото българско правителс...

Прочети повече

Експертите твърдят, че дълбокото недоверие към държавните органи, което не е необичайно явление в посткомунистическите страни, може да помогне да се обясни защо Румъния и България са двете най-слабо ваксинирани страни в ЕС, като само 48% и 33% от възрастното население са напълно ваксинирани срещу Covid-19.

Политическата нестабилност в двете страни, които през последните месеци отчитат едни от най-високите нива на смъртност от Covid-19 в света, вероятно влошава нещата. И все пак хората, които са избрали да останат в България и Румъния, след като те станаха членки на ЕС, не държат Брюксел отговорен за това, че страните им все още са в положение да се опитват да наваксат изоставането си.

На Рудолф Йоахим Поледна, който живее в село Сашиц, на почти 300 км северно от Букурещ, безвъзмездната помощ от ЕС за развитие на селските райони в размер на 100 000 евро е позволила да построи къща за гости с четири спални, което означава, че той и младото му семейство "не трябва да напускат региона". "Няма по-добра възможност за финансиране от фондовете на ЕС за млади хора като нас", казва Поледна. "Все още си спомням Румъния отпреди влизането ѝ в ЕС - това беше бедност по днешните стандарти".

-----------------------------------------------

Анализът е на Стивън Макграт, „Катимерини“