По-голямата част от германците бяха доволни от резултата от президентските избори в САЩ, които лишиха Доналд Тръмп от власт, но не и от влиянието му върху половината от населението на Америка. 45-ият президент на Съединените щати не се церемонеше с Германия: той я обвини, че дава малки вноски в отбранителните усилия на НАТО, неравенство в двустранната търговия и робско отношение към Русия в енергийната политика. Цялата тази критика не е отразена в програмата на Демократическата партия и нейния кандидат Джо Байдън, пише Рено Жирар в матеирал за Le Figaro, представен без редакторска намеса от агенция Фокус.
Означава ли това, че от 2021 г. Америка ще се върне към доброжелателното отношение към Германия, каквото то неизменно е било след отказа от плана на Моргентау през лятото на 1947 г.? Възможно е, но не е факт. Републиканците и демократите оставиха идеализма настрана и отново станаха реалисти. Американската история е пълна с 90-градусови и дори 180-градусови завои. Ние, французите, имахме възможност да изпитаме това от първа ръка. През април 1917 г. американците щедро влязоха във войната на наша страна, за да ни спасят, но три години по-късно отказаха да подпишат Версайския мирен договор. Този ход доведе до разпадането на Лигата на нациите, превъоръжаването на Германия и нацистката инвазия в континентална Европа.
На 2 ноември 2020 г. германският министър на отбраната Анегрет Крамп-Каренбауер или, както се нарича още АКК, публикува статия в европейската версия на Politico, написана на английски, озаглавена „Европа все още се нуждае от Америка“. Тази публикация се превърна в пламенен призив за защита на трансатлантическите връзки. Предвид настоящата обстановка в света, където набира обороти все по-жестоко икономическо противопоставяне, тя основателно моли Запада да поддържа единство, за да защити своите пазари и да популяризира своите ценности и правила. С тази цел тя предлага голямо търговско споразумение между САЩ и ЕС, което ще ги направи привилегировани партньори. Как можеш да спориш с нея? Сегашната борба по митническите линии на двата бряга на Атлантика вреди и на двете страни.
АКК също с право подкрепя по-нататъшното укрепване на германския и европейския военен капацитет, тъй като „САЩ няма да могат да носят сами знамето на западните ценности“. Да, по целия свят само американци и европейци споделят такива основни ценности като представителна демокрация, равенство, свобода на съвестта, разделяне на политиката и религията, свобода на словото, свобода на образованието, върховенство на закона, разделение на властите, прозрачност на науката, правото на хората на самоопределение и (по времето на Обама и сега под Байдън) отговорност за бъдещето на планетата. АКК иска американците и европейците да продължат да се борят заедно за тези красиви ценности, наследени от Просвещението. Как можеш да я обвиниш?
Въпреки това министърът стига още по-далеч. Тя пише, че „илюзията за европейска стратегическа автономия трябва да бъде изоставена“, защото „европейците не могат да заменят Америка в ключовата роля на доставчик на сигурност“. Става въпрос за изключително тежък удар по френската доктрина, която винаги е залагала на засилване на стратегическата независимост на Европа. Еманюел Макрон многократно подчертава, че Европейският съюз „вече не може да прехвърля сигурността си само на Съединените щати“.
АКК не споменава открито Франция и нейния президент, но се опитва да подкопае френските инициативи за формиране на „европейски суверенитет“. По време на реч във военна академия през февруари 2020 г. Макрон предложи „стратегически диалог“ на европейските партньори на Франция, за да обсъди „възпиращата роля на френския ядрен арсенал в нашата колективна сигурност“.
Германският министър на отбраната е готов да сподели френския самолетоносач и мястото на Париж в Съвета за сигурност на ООН, но дълбоко в себе си тя не се интересува от галския петел, който продължава да парадира въпреки изтънелите пера. Тя вярва само във великата Америка с нейния ядрен щит. Тя не разбира, че един ден американците може просто да я изоставят, както направиха с Франция в междувоенния период. Тя не иска самостоятелно да укрепва отбраната със съдействието на най-близките си съседи.
Без дори да знае, АКК си изгражда същата илюзия като Клемансо. Той повярва в американските гаранции за сигурност и не позволи на Фош да окупира левия бряг на Рейн. През май 1940 г., когато войските на Хитлер предприемат инвазия и американците отказват да помогнат, французите признават правотата на генералисимуса. Но вече беше твърде късно.
