Продължава нарастващото напрежение във Франция и в Западна Европа. След протестните шествия през изминалите седмици, които привлякоха вниманието на цяла Европа и голяма част от света, нова вълна на гражданско недоволство се очаква във Френската република този уикенд. От Министерството на външните работи на България призовават за повишено внимание от всички пътуващи или намиращи се във Франция.
На протестите през почивните дни бяха арестувани общо 1314 души. Пострадали са 53-ма полицейски служители.
Източник: Getty Images
ОЩЕ: Стотици арестувани след поредния протест в Париж
В предаването "Студио Actualno" гостува културологът, историк и анализатор Радослав Илиев, който обясни, че въпреки размириците, които възникват в някои части на Франция и Париж, в по-голямата част от времето в страната всичко е нормално.
"Ситуацията, с изключение на уикендите, ако говорим от гледна точка на обществено настроение и на сигурност по улиците, е спокойна. Има насрочени дни за генерални стачки и блокади. Съботите след 17 октомври станаха известни със сблъсъците с полицията, но това не е изненада. Така се случва на френските протести", обясни Илиев.
Той потвърди, че протестната вълна в страната е тръгнала от недоволството на учениците и необходимостта от по-добро финансиране в образователния сектор.
Този повод обаче е само видимата част от много по-дълбока криза. Натрупаните проблеми провокират масово възмущение, което надхвърля обичайния протест срещу конкретно решение или политика. Все по-ясно се проявява желание за радикална промяна, включително за предсрочно отстраняване на президента Еманюел Макрон, макар че редовният край на мандата му предстои през пролетта на 2027 г., когато във Франция трябва да се проведат президентски избори.
Проблемите, които стоят зад протестите, са многопластови. Сред тях са пенсионната реформа, социалната система, имиграцията, интеграцията и отношенията между различните обществени групи. Образованието е непосредственият повод за част от недоволството, но не изчерпва причините за него.
В основата стои икономическото състояние на Франция. Според Илиев страната е изправена пред сериозна задлъжнялост и все по-трудно намира ресурси, с които да поддържа социалните механизми, осигуряващи относителна стабилност на обществото.
"Франция е свръхзадлъжняла. В много тежка икономическа ситуация и за съжаление все по-трудно намираща сили да подкрепи хората, които я държат над водата. А това са работещите хора", обясни културологът.
По думите му един от основните проблеми с икономическата ситуация не само във Франция, но и в другите големи европейски икономики, е свързан с последиците от европейската зелена политика. Според него ограниченията и разходите, свързани с прехода към по-екологична икономика, могат да затруднят растежа, ако не са съобразени с възможностите на европейската индустрия и с цената на енергията.
Към това се добавят промените в доставките на руски енергийни ресурси след началото на войната в Украйна. Ограничаването на традиционните енергийни връзки между Русия и европейските държави променя условията, при които предприятията и домакинствата получават енергия.
По въпросът с мигрантите и тяхната тежест в протестните вълни и ситуацията във Франция, Илиев обясни, че е важно да се направи разграничение между мигрантска вълна и продължителен миграционен поток.
Той подчерта, че историята на имиграцията във Франция включва няколко отделни периода. Сред тях са миграционните процеси през 60-те и 70-те години на XX век, както и движенията на хора след 2011 г., свързани с политическите сътресения в Северна Африка и Близкия изток.
Това историческо разграничение е важно, защото значителна част от хората с миграционен произход във Франция не са новопристигнали. Много от тях са родени в страната, получили са образованието си там, работят във френската икономика и плащат данъци. При второто и третото поколение вече става дума за хора, чийто живот и социални връзки са трайно свързани с френското общество.
Наред с историческите връзки, икономическите потребности на Франция са друг важен фактор за имиграцията. През десетилетията на следвоенния икономически растеж, особено през 60-те и 70-те години на XX век, френската икономика се нуждае от значителен брой работници. Индустриалното развитие, разширяването на производството и нарастващото търсене на труд създават предпоставки за привличане на работна сила от чужбина.
Част от тези работници заемат позиции, които са нископлатени, физически натоварващи или по-малко привлекателни за местното население. Във Франция това води до засилено привличане на работници от Северна Африка и други африкански региони.
"Да се каже, че Франция трябва да остане или е по принцип сбъркала с допускането през 60-те и 70-те години на големи мигрантски групи, е дълбоко нелогично, тъй като Франция следва своята деколонизационна политика, приемайки част от своите бивши колонизирани граждани на своя територия. Франция в края на XX. век изглежда френски етническа в мнозинството си, но и със арабски и африкански мигранти. Това е част от нейната културна идентичност", обясни Илиев.
По думите му, генезисът във Френската република е трудов. Държавата привлича граждани от бивши колониални републики с трудова цел и може да ги интегрира използвайки трудови политики.
"Каним ги, защото имаме нужда от работна ръка. И кога се интегрират? Когато ги интегрираме като работна ръка, т.е. когато левите мерки към тях са трудови. Интегрираме ги на пазара на труда. Когато левите мерки спрат да бъдат трудови и започнат да бъдат само идеологически или либерални, но неориентирани към тяхната трудова целеустременост, а към тяхното самоцелно опазване, субсидиране, социално подпомагане, без изрично условие на труд, ние изместваме фокуса", каза той.
Повече по темата - вижте в интервюто.
