Накъде водят протестите в Кишинев?

Митингът, който се проведе в неделя в центъра на Кишинев и който бе определен като най-мащабния в постсъветска Молдова, се превърна в безсрочна акция. На главния площад изникнаха палатки, а демонстрантите обещаха да не си тръгнат, докато правителството и президентът не подадат оставка. Според експертите зад протестите, избухнали на фона на изострените социални проблеми в страната, стоят напълно отработени стратегии, въпреки че събитията в Молдова едва ли ще се развият по украинския сценарий.

Наблюдатели в Молдова смятат, че сравнението между местните протести, в които се смята, че са участвали до 100 хиляди души, с украинския „Майдан“ не е много правилно. Въпреки това, на централния площад в Кишинев звучаха лозунги, подобни на тези от миналата година в Киев - оставка на властите, нови избори, борба с корупцията и евроинтеграция. „За разлика от стратезите на „Майдана“ организаторите на протестите в Кишинев нямат ясен план за действие за смяната на властта. Нямат и никаква открита подкрепа от външни сили, както беше
на киевския площад „Независимост“, където идваха европейски политици и представители на държавния департамент на САЩ. Не се забелязва и одобрение от страна на чуждите дипломатически мисии в Кишинев към сегашните протести“, казва политологът Андрей Бурачев.

В неделя в Кишинев се проведоха два антиправителствени митинга. По-големият бе организиран от гражданската платформа „Достойнство и справедливост” (DA), вторият бе проведен от „Червения блок” на бившия комунист Григорий Петренко, който се разграничи от партията на бившия президент Владимир Воронин. „За разлика от DA, „Червеният блок” може да бъде наречен проруски, въпреки че на тази демонстрация неговите поддръжници бяха малцинство. На площада дойдоха и социалисти, но те бяха всичко на всичко 40 души и бързо си отидоха”, припомня Бурачев.

Според него зад движението DA стоят конкретни сили. „На първо място това е групата на братята Цопа- бивши олигарси, много влиятелни хора в Молдова, които бяха отстранени от „хранилката“ и сега жадуват за реванш. Стана ясно, че е бил организиран масов превоз на демонстранти в Кишинев – повечето демонстранти бяха именно от регионите. Освен това не е правилно да кажем, че точно DA е изкарала на улиците 100 хиляди души – в сегашната ситуация, в която много хора в Молдова са в тежко положение, това може да направи всеки, който има интерес. Опозиционерите просто се възползваха от протестните настроения и ги доведоха до крайност“, добави той.

По бедност Молдова може да се сравни с Еритрея. Много хора напуснаха страната в търсене на по-добър живот, цената на електричеството е по-висока от тази в европейските страни, а с наближаването на отоплителния сезон хранителните продукти са по-скъпи от тези в Москва, цената на комуналните услуги е баснословно висока, стандартът на живот се е влошил, заплатите са замразени. Заради засушаването земеделието се оказа в лошо състояние, а финансовите програми на ЕС и МВФ са замразени. „И на този фон разбрахме за кражбата на милиарди долари от държавния бюджет”, казва политологът. Става дума за „кражбата на века”, както наричат в Молдова предполагаемото присвояване на стойност една осма от БВП на страната от трите най-големи банки и влагането на тези пари в офшорни компании. Вследствие на това молдовските власти „включиха печатната преса”, което доведе до обезценяване на валутата с почти 20% и увеличаване на инфлацията до 8%.

„Когато политолозите анализират протестите и говорят за технология на „цветните революции”, участниците в демонстрациите се обиждат. И наистина, по-голямата част от хората излизат по улиците с обективни социално-икономически искания, както сега се случва в Молдова. При все това обаче се забелязват и признаци за стратегия за сваляне на политическия режим в начален стадий. Според мен в Кишинев ставаме свидетели на опит да се извърши мека форма на първия етап от сценария „Майдан”, казва директорът на Института за стратегически изследвания и прогнози в Руския университет на дружбата на народите Георгий Филимонов.

Експертите са съгласни, че засега ситуацията в Молдова едва ли ще се развие по украинския сценарий. „В неделя до вечерта лозунгите бяха сведени до обичайните призиви за обединение с Румъния, а ентусиазмът на демонстрантите бе охладен. Това е още едно принципно различие с киевския „Майдан“, тъй като тази идея е подкрепена от едва 30% от гражданите на Молдова. Страната подписа споразумение за асоцииране с ЕС, получи безвизов режим на движение в страните от Шенгенската зона, но на практика молдовските граждани не усещат сближаване с Европа“, казва Бурачев.

„Много от тези, които бяха отишли да работят в чужбина, се връщат и после пак заминават, но предимно в Русия. Затова платформата за европейска интеграция не би могла да спечели много точки“, допълва той. Бурачев смята, че DA все още се радва на подкрепа, тъй като сегашните лидери на Молдова са твърде дискредитирани. Според него протестите в Кишинев най-вероятно постепенно ще стихнат, въпреки че „не са изключени провокации, за да се дискредитира движението“. Възможно е също така в близко време DA да излъчи свой кандидат, когото ще подкрепи в предизборната кампания.

Российская газета