Провален ли е шведският модел за справяне с COVID-19?

Защита на рисковите групи, но не и налагане на прекомерни ограничения върху свободата на придвижване на останалата част от населението – такава беше стратегията на Шведското здравно министерство спрямо заплахата от новия коронавирус още от самото начало. И този курс продължава да се ползва с подкрепата на 70% от шведските граждани. 

Шокираща разлика

Но сред политиците и медиите все по-често се дискутира относително високият брой пациенти, починали както от коронавирус, така и от други заболявания, усложнени от коронавируса. Дебатът е особено остър, когато този брой се сравнява със съответните цифри от съседните северни страни.

Проф. Костов: Позитивният PCR тест не означава, че има вирус, който заразява

"Трябва ни много време, за да стигнем до лечението на коронавируса. По отношение на ваксината сме още по-далеч". Това каза пред БНР пул...

Прочети повече

Към 5 май в Швеция са регистрирани 2854 смъртни случая от коронавирус. Това е три пъти повече, отколкото в Дания (493), Финландия (240) и Норвегия (214) заедно. Дори и да вземем предвид разликите в методите за изчисление, поради които Швеция изглежда в неблагоприятна светлина, тази разлика е шокираща. Сега политиците и Министерството на здравеопазването признават, че възрастните хора и възрастните хора с други заболявания в миналото, тоест най-уязвимите групи в обществото, не са били достатъчно добре защитени от инфекцията.

Анализаторите считат за една от основните причини организацията на финансираната от държавата и свързана с общините система за медико-социално осигуряване на възрастните хора. Това се отнася както за старческите домове, така и за амбулаторните посещения в частни домове. От епидемиологична гледна точка широкото използване на служители на свободна практика в тази област се оказа проблематично. Както обществените организации, така и частните предприемачи в областта на грижите за възрастни хора, са готови да използват техните услуги, защото такива хора винаги са готови да работят и са по-евтини от служителите на пълен работен ден.

Тези места дават възможност за работа на слабо интегрираните в пазара на труда. Но тъй като социалното им осигуряване не е равностойно, при тях е много по-малко вероятно от работниците на пълен работен ден да се откажат от работа, когато например се чувстват зле.

Според данни на Шведското радио, в района на Стокхолм през 2019 година една четвърт от всички услуги в сферата на медико-социалното обслужване на възрастни хора се предоставят от почасови служители. А през март 2020 г. помощният персонал на почасово заплащане представлява 40% от всички служители в тази област. Те често нямат необходимото образование и опит. Освен това едни и същи хора работят както в старчески домове, така и с възрастни хора у дома, което допринася за разпространението на вируса.

„Общата стратегия е правилна“

Тръмп вече не смята за нужно да държи пресконференции за COVID-19

Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че вече не си струва да се обръща към журналистите относно пандемията от новия коронавирус. Той ...

Прочети повече

Вярно е, че тези работници често се оплакват, че работодателите, включително в държавните институции, не им предоставят адекватни лични предпазни средства. Освен това не им е обяснено ясно как и кога да използват тези средства. Представителите на съответния профсъюз разкритикуваха Министерството на здравеопазването за понижаване на изискванията за лекарства, което означаваше, че това се случва под политическия натиск на общините.

Шведският главен епидемиолог Андерс Тегнел отрича подобни твърдения. Според него трябва да се спазва правилното използване на защитно оборудване във всеки отделен случай. И работодателите трябва да са наясно с това. Но като цяло Тегнел все още счита, че стратегията на държавата спрямо коронавируса е правилна.

Дискусията около медико-социалното обслужване на възрастните хора в епохата на коронавируса показа, както и по-рано в други сфери – че шведският модел на общи препоръки от Министерството на здравеопазването прехвърля прекалено често отговорността на отделни хора. За някои участници в процеса това се оказа непосилна задача.

Защо Световната здравна организация даде Швеция за пример в борбата с COVID-19, четете в този материал.

Темата продължава и в нашия блог.