Путин е диктатор и тиранин, но има поука за Запада

Победата беше описана като злоупотреба с демокрацията, "нагласена" и "измама". Другите кандидати изглеждаха само като бледи сенки, докато истинските противници на Путин бяха хвърлени в затвора, заточени или умряха. Според тази версия 87% от гласувалите за Путин са били просто жертви на принуда, а тези, които са застанали в редицата на мълчаливите протестиращи, заслужават възхищение.

Изборът на Путин нямаше нищо общо с демокрацията. Това беше повторение на неговите Зимни олимпийски игри в Сочи през 2014 г., глобално преобразяване, събиране на подкрепа. Докато празнуваше победата си пред ентусиазирана тълпа на Червения площад преди седмица, ние видяхме Путин като новия Иван Грозни с катедралата Свети Василий на заден план. Той дори се пошегува набързо с убития си съперник Навални. Това беше образ на абсолютна власт, усмихваща се и предизвикваща врага. Преди две години той трябваше да бъде съборен от западните санкции, но това не се е случило и до днес. Още: Politico: Путин няма да ходи никъде, какво следва?

Понякога се чудя какво би било, ако внезапно стана лондонски кореспондент на някой тоталитарен държавен вестник за един месец. Доказателствата за безмилостните провали на британското правителство ще подхранват ежедневните ми доклади, контрастиращи с реда и стабилността в Москва. Чудя се кога ще изчезнат нашите кавгаджии политици и корумпираните им спонсори. Бих говорил за популистите в изгнание – Джонсън, Андерсън, Фарадж и Галоуей – чакащи да си отмъстят, докато Риши Сунак отчаяно се извива като дръжка на тиган, за да предотврати изборите.

Представите ни за другите страни отразяват само нашето субективно възприятие, но не и чувствата на техните жители. Ако близо половинвековното сдържане и съжителство на дипломата и историка Джордж Кенан с комунизма отстъпи място на нов суров дневен ред? Не само Русия, Китай, Иран, Северна Корея и Сирия, но и държави в Азия и Африка са редовно критикувани като тиранични, терористични или геноцидни. Те са обект на икономическа агресия, осъществявана чрез санкции, които унищожават световната търговия и обедняват милиони хора. Няма доказателства, че необузданото бичуване на нашите опоненти е придвижило макар с една крачка каузата на демокрацията – точно обратното.

Демокрациите намаляват

Изследванията показват, че броят на демокрациите в света намалява от 2015 година насам. Рафтовете с политически книги в книжарниците са пълни с предсказания за упадъка и смъртта на демокрацията. Едно от миналогодишните проучвания, проведено в различни страни по света, предизвика най-голямо безпокойство. Установено е, че само 57% от хората на възраст между 18 и 35 години смятат демокрацията за предпочитана от тях форма на управление. Докато при хората над 56 години те са над 70%. Това показва, че всяко следващо поколение има все по-малко уважение към демокрацията. Днес повече от една трета от хората под 35 години по света биха подкрепили някакъв вид „военно управление“ от „силен лидер“, който няма да провежда избори или да се консултира с парламента. Още: Как руските служби проспаха касапницата в Москва: Говори Милен Керемедчиев (ВИДЕО)

Когато попитах един експерт по Русия каква според него ще бъде истинската мярка за електоралната подкрепа за диктатурата на Путин, предположението му съвпадна с гореспоменатото проучване. Той каза, че цифрите ще бъдат около 60%, въпреки че ще бъде по-ниска в Москва и Санкт Петербург. Това много прилича на моите пътувания до Москва през посткомунистическите 90-те години. Руснаците признаваха добродетелите на западната демокрация, но изпитваха по-належаща нужда от ред, сигурност и просперитет, пише още Дженкинс за The Guardian.

За да гласувате за Путин, не е нужно да подкрепяте неговия режим или неговата „специална операция” в Украйна. Хората може би са доволни от това, което той обещава: сигурност и патриотичен отговор на злонамерените действия на Запада. Ескалацията на логистичната помощ на НАТО за Украйна в пълномащабна икономическа война срещу руския народ позволи на Путин да създаде антизападна коалиция. Сега тя се простира отвъд Китай и Индия до огромна армия от авторитарни режими по целия свят. Тази икономическа война очевидно се оказа контрапродуктивна. The Economist съобщи тази седмица, че санкциите всъщност са "укрепили руската икономика". Ръстът на руския БВП в реално изражение миналата година изпревари този на Великобритания с около 3% (бел. ред. - само че това е ръст, крепящ се изцяло на производство на оръжия - в дългосрочен план една икономика не може да се развива само от оръжие, освен ако постоянно не е във война. Няма такъв случай в човешката история - държава, която е постоянно във война и народът ѝ се радва на благоденствие). Западната политика активно помага на Путин да запази властта. Още: Отговорността за атентата в Москва е на Путин: Говори журналистът Чавдар Стефанов (ВИДЕО)

Както отбелязва историкът на съвременна Русия Марк Галеоти, неподчинението на Путин към неговите западни критици е "укрепило" неговата "опърпана полицейска държава", може би до края на живота му. Можем да го обиждаме, както Си Дзинпин, Моди и други. Може би това ще ни накара да се почувстваме по-добре. И може би трябва да го направим, не на последно място поради морални причини: това не са режими, които бихме нарекли възхитителни.

Но нека бъдем реалисти. Няма нито едно доказателство, че по този начин правим света по-безопасно място за демокрация. Точно обратното.

Превод: Ганчо Каменарски