Германия и Франция отново са заедно и продължават да работят над реформирането на обединена Европа. Германските и френските чиновници са съставили „пътна карта“ от две страници за европейските реформи под название „Конференция за бъдещето на Европа“, която предвижда промени практически във всички сфери на дейността на Съюза. В случай на необходимост се предвижда дори внасянето на промени в Устава на Европейския съюз. Целта на реформите е блокът да стане „по-единен и суверенен“, пише руското списание „Експерт“ в материал, представен без редакторска намеса от Агенция"Фокус".
Още: Завръщане към Студената война: Путин рискува с Пхенян, за да победи в Украйна
Още: Топ 3 снайперски пушки в армията на САЩ за всички времена
Пътната карта е изпратена из столиците на страните-членки, а в сряда тя трябва да бъде разгледана и обсъдена от посланиците на държавите. Европейските лидери ще разгледат предложенията на Германия и Франция на декемврийската среща на високо равнище в Брюксел.
Реформите ще имат два етапа. Първият стадий трябва да започне още през първите месеци на следващата година. Главната му цел е засилването „на демокрацията в дейността на ЕС“. На първо място става въпрос за засилване на демократизацията на изборите и процедурите за назначаване на еврочиновници на ключови постове в Европейската комисия (ЕК). Да припомним, че през тази година Брюксел се отказа от процедурата Spitzenkandidat (главни кандидати), според която висшите европейски чиновници се назначават от главните политически партии и страни. Европейските лидери, за всеобщо учудване, назначиха на висшия пост на изпълнителната власт в Еропа – на позицията председател на ЕК, бившия министър на отбраната на Германия Урсула фон дер Лайен.
За отказ от Spitzenkandidaten най-енергично настояваше президентът на Франция Еманюел Макрон. Той призова да се проведат избори в ЕП по системата на транснационалните списъци, които биха избрали нещо от типа на общоконтинентална изборна борба. Но неговото предложение беше отвхърлено заради отсъствието на време за провеждането на такива големи изменения. Вместо това изборите на 751 евродепутати се проведоха по съществуващата система за избиране от 28-те национални държави. В плана Меркел-Макрон се предвижда завръщане към транснационалните списъци на изборите за главния законодателен орган на Европа.
Още: Позиция: Украйна трябва да бъде поканена да влезе в НАТО
Още: Подли трикове: Как Русия отнема жилищата на собственици в Мариупол (СНИМКИ и ВИДЕО)
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Русия отстъпва на световния оръжеен пазар
Още: Големият проблем за F-16 срещу най-ефективното руско оръжие в Украйна - умните бомби (ВИДЕО)
Снимка: Getty Images/Guliver
Вторият, по-важен и конструктивен стадий от общоевропейските реформи на „Конференцията за бъдещето на Европа“ е фокусиран върху „политическите приоритети“. Смята се, че това ще продължи две години. Основно се планира той да бъде проведен по време на председателството на Европейския съвет на Германия и Франция, т.е. през втората половина на 2020 г. и първата половина на 2022 г. съответно.
Целта на проекта „Конференция за бъдещето на Европа“, в допълнение към основната задача - структурните реформи на Европейския съюз, е също да се преодолее напрежението във френско-германските отношения, което тревожи Брюксел и столиците на страните-членки на ЕС. До известна степен инициаторът на това напрежение беше Еманюел Макрон, голям почитател на неочакваните гръмки изявления и политически ходове. Това качество на младия френски лидер вече доста втръсна на Ангела Меркел, която наскоро престана да крие недоволството си от политиката на Франция.
Още: Путин в Пхенян - какво да очаква светът?
Още: Първи бой между роботи в Украйна: Започва нова военна ера (ВИДЕО)
Далеч не всички останали европейски лидери са съгласни с инициативите на Еманюел Макрон, който ги обявява една след друга едва ли не от първия ден на поста президент на Петата република, т.е. вече две години и половина. Призивите на Макрон за засилване на федерализма и суверенитета на ЕС не се ползват с голяма подкрепа не само сред европейските лидери, но и сред избирателите. Макар че, от друга страна, колегите на френския лидер в Европейския съвет разбират несъвършенството на отделни общоевропейски закони и ноебходимостта те да бъдат преразгледани. Те разбират и това, че трябва да се отговори на многобройните предизвикателства пред ЕС: Брекзит, засилващият се национализъм и ултра-десен екстремизъм, влошаването на трансатлантическите отношения след избирането на президента на САЩ Доналд Тръмп и т.н.
Превод и редакция: Иван Христов, Агенция "Фокус"
