Както кризата във Венецуела се разгаря и все още не е сигурно дали президентът Никола Мадуро ще се задържи на власт или лидерът на опозицията Хуан Гуайдо ще осигури прехода на страната.
Привържениците на двамата "премериха сили", но според данни на западни медии тези на Гуайдо са били 4 пъти повече от тези на Мадуро. В Каракас се стигна и до боеве между полицията и подкрепящите Гуайдо, а протестът стана факт след поредното спиране на тока в цяла Венецуела. Заради липсата на ток 15 пациенти с тежки бъбречни заболявания са починали, след като не са успели да преминат хемодиализа. Повече от 10 200 души на хемодиализа на територията на цялата страна са застрашени заради проблемите с тока, твърди Франсиско Валенсия, директор на правозащитната групировка Codevida.
Но какъвто и да е крайният изход, изглежда решението е в ръцете на военните. Какви са вариантите - представяме анализ на АФП, публикуван от БГНЕС:
Натиск до падане
Гуайдо, който се радва на силната подкрепа на населението, се върна във Венецуела тази седмица след пътуване в Латинска Америка, за да помогне за координирането на доставките на хуманитарна помощ – неуспешен опит, който Мадуро описа като предвестник на американската военна интервенция.
Самообявилият се временен президент - признат от над 50 държави, включително САЩ и България – не беше арестуван при завръщането си, въпреки факта, че е нарушил забраната за пътуване. Обратно на родна земя, той обеща да увеличи броя на протестите и да продължи да затруднява живота на Мадуро, а именно чрез призив за стачка в обществения сектор и искане от Европейския съюз да затегне санкциите срещу социалистическото правителство.
Този вид натиск може да тласне военните към това да прегърнат идеите на Гуайдо и "да съборят режима, като проправят пътя за преход чрез избори", казва Майкъл Шифтер от Вашингтонския мозъчен тръст "Интер-американски диалог". "Досега има недостатъчно признаци, че това може да се случи, но е възможно", гласи коментарът.
Първо, санкциите, наложени от американския президент Доналд Тръмп, включително ембарго върху горивата, ще направят живота на венецуелците още по-труден. Това създава потенциал за потъпкване на имиджа на Гуаидо, посочва анализаторът Луис Висенте Леон, представител на Datanalisis.
Всъщност някои - включително политологът Луис Саламанка - вярват, че Мадуро залага на стратегия за "изчезване" от Гуайдо.
Политически и военни преговори
Рейтингът на Мадуро се е понижил само до 14%, според Datanalisis, но лоялността на военните към него е силна.
В опит да отнеме от Мадуро една от последните му крепости, Гуайдо предложи на военните амнистия, ако дезертират - освен ако не са обвинени в престъпления срещу човечеството. Според Гуаидо, през последните седмици около 700 военнослужещи и полицаи са напуснали от Мадуро, въпреки че сред няма високопоставени служители.
За привличането на командващите длъжностни лица ще са необходими "специфични гаранции", особено за лицата, замесени в корупция и нарушения на правата на човека - да не говорим за икономически интереси. "Преход като този ще отнеме повече време, но би увеличил вероятността той да не бъде насилствен", според Шифтер.
Войниците се страхуват да бъдат унищожени от ново правителство или да се провалят в бунт срещу Мадуро, така че всяка амнистия трябва да бъде "договорена лице в лице". Това би могло да доведе до решение, в което "военните да запазят контрола на своите сили като гаранция за самозащита".
Международната контактна група за Венецуела, съставена от страните от ЕС и Латинска Америка, настоя за преговори между правителство и опозиция. Досега обаче това не се е случило.
Преврат или интервенция
Третият сценарий би могъл да покаже откъсване на военните от Мадуро и организиране на избори, или той да бъде свален с традиционен преврат, според Шифтер.
"Сценарият за военна интервенция, водена от САЩ, изглежда все по-малко вероятен - но той не може да бъде изключен, в зависимост от това как се развива ситуацията", казва Шифтер.
Гуайдо поиска от Групата в Лима - предимно латиноамериканските държави, които признават неговото ръководство - да разгледа всички възможности, но отказа да се намеси със силови методи. Въпреки това, анализаторът Диего Моя-Окампос от IHS Markits смята, че сценарият "намеса" все още е на дневен ред по две причини. Първата е "величината и мащабът" на хуманитарната криза - и втората - възможността Мадуро "да може да атакува Гуайдо или контролирания от опозицията парламент."
Но Леон предупреди, че намесата може да отприщи същия тип хаотично насилие от лоялни на Мадуро отряди, които се появиха по време на неуспешния опит за доставка на хуманитарна помощ.
И регионалният конфликт - с участието на колумбийските партизани, действащи в граничните райони - също не е изключен, казва Шифтер.
