Ще надделеят ли джихадистите в Сирия?

Гражданската война в Сирия е кошмар за повечето сирийци, но сбъдната мечта за „Ислямска държава в Ирак и ал Шам”, като последното често е превеждано като „Велика Сирия” или „Левант”. Екстремистката група, формирана в Ирак през 2006 година като широк джихадистки фронт, който включва „Ал Кайда в Ирак”, изживя най-добрата си година на разцвет. В Сирия тя управлява в редица градове, което е стъпка напред към целта да създаде безграничен ислямски халифат. В Ирак бомбената й кампания срещу шиитите, които тя смята за еретици, и убийствата на опоненти, достигнаха нова разрушителна сила.

Вакуумът във властта в Сирия даде на групата идеална база. От април, когато започна разгръщането й в страната, групировката се разпростря през северните и източните провинции, опиращи о Турция и Ирак, за да включи хиляди бойци от двете страни на границата. Чуждестранното й ръководство е опитно, бойците й във и извън Сирия са добре обучени и дисциплинирани. Нейният контрол в сирийските петролни находища прибави доста пари към финансите, които тя набира от донорите си в Персийския залив. Групировката се опита да увеличи популярността си, като предоставя услуги, като например доставката на хляб, и дейности, включително часове по изучаване на Корана в училище.

Но групата започна да предизвиква гняв с непрекъснато нарастващата си агресия. Тя се бори за контрола върху границата между Турция и Сирия. Миналия месец групата изгони местната опозиционна сила „Северна буря” от град Азаз – важен пункт северно от сирийския град Алепо. Друг граничен град под нейния контрол бе прекръстен на „емирство Джараблус”, в съответствие с религиозното училище и постерите, възхваляващи добродетелта на цялото було за жените.

Другите опозиционни групи винаги са били бдителни към „Ислямска държава в Ирак и ал Шам”, но сега изпитват страхопочитание към бойните й подвизи. Някои ислямистки групи се обединиха с нея, за да се борят срещу кюрдските милиции, които поеха контрол върху североизточната част на Сирия. Въпреки това, силата и идеологията на „Ислямска държава в Ирак и ал Шам” доведоха до сблъсъци не само с кюрдите, но и с редица опозиционни формации, от Азаз до източния град Деир ез Зор. Някои по-малки организации, изнервени от това, че са засенчени от „Ислямска държава в Ирак и ал Шам”, се обединиха с нея. В Рака, единствената провинциална столица в ръцете на опозиционните сили, всички опозиционни сили се вляха в тази групировка или в „Джабхат ан Нусра” – друга свързана с „Ал Кайда” команда

„Ислямска държава в Ирак и ал Шам” и нейният лидер, иракчанинът Абу Бакр ал Багдади, имат големи амбиции, както личи по думата „държава” в името на групата. Навлизането на организацията в Сирия я противопостави открито на лидерството на „Ал Кайда”, под което би трябвало да се намира и самата тя. След като през 2012 година създаде „Джабхат ан Нусра”, тази година Багдади заяви, че я слива с „Ислямска държава в Ирак и ал Шам”. Но Мухамад ал Голани, лидерът на „Джабхат”, не бе съгласен и намери подкрепа при Айман ал Зауахири – върховния водач на „Ал Кайда”. От своя страна, „Ислямска държава в Ирак и ал Шам” и Багдади отхвърлиха неговата власт.

Централното управление на „Ал Кайда” отдавна смята жестокостта на „Ислямска държава в Ирак и ал Шам” за контрапродуктивна както в Ирак, така и в Сирия. Нейните бомби в Ирак често предизвикват големи жертви сред цивилните, включително сред сунитите. Докато „Джабхат ан Нусра” се отнася по-внимателно със сирийците, „Ислямска държава в Ирак и ал Шам” забранява пушенето, тормози незабулените жени и раздава тежки наказания, като обезглавяване, в зоните, които контролира. През май групата екзекутира трима членове на алауитската секта, клон на шиитския ислям, към който принадлежи семейството на сирийския президент Башар Асад. Членове на групировката дори откриха огън срещу цивилни сирийци, които протестираха срещу поведението им.

Въпреки това, „Ислямска държава в Ирак и ал Шам” е най-почитаната група в джихадистките онлайн форуми, където известни духовни лица призоваха хората да положат клетва за вярност пред Багдади. Групировката обаче среща големи препятствия в Сирия, както това се случи и в Ирак. Тя се изправя пред засилващи се критики от местните жители, които казват, че не искат да се борят срещу един режим само за да бъдат потиснати и унижавани от друга група престъпници. В Ирак когато свързаните с „Ал Кайда” групи паднаха в собствения си капан, те предизвикаха бунт от страна на сунитските племена, които бяха подкрепени от чуждестранни пари и оръжия. Същото може да се случи и с „Ислямска държава в Ирак и ал Шам” в Сирия.