"Окачените бутонки" е спортна рубрика на Actualno.com, в която припомняме историите на позабравени футболисти от миналото.
В днешни дни сме свикнали в българския футбол да играят предимно чуждестранни играчи. Направо да се чудиш как някои футболисти са се озовали по родните терени. Но докато днес това е простата реалност, то в миналото е било още по-странно. През 2003 година у нас пристигат двама камерунци, всъщност първите в историята, и подписват с един от втородивизионните клубове. Единият бързо се превръща в любимец на феновете и герой на своя тим, но останалата част от "българската му приказка" преминава с много смесени емоции, а днес той е много далеч от футбола. Това е само част от историята на Даниел Беконо, а ето и подробностите за тази камерунски пионер на спорта у нас.
Даниел Беконо: Първият камерунец в историята на българския футбол
Даниел Н'дене Беконо е роден на 31 май 1978 година в столицата на Камерун - Яунде. Именно в местния отбор Канон де Яунде започва футболната приказка на днешния ни герой. През 2000 година той е част от състава на Камерун, който триумфира в Купата на африканските нации, а няколко месеца по-късно печели и златен медал от Олимпийските игри в Сидни. На 22-годишна възраст прави големия си пробив в мъжкия футбол. След четири години по родните терени и кратък престой в Бруней, Беконо взима историческо решение и заминава за България заедно със сънародника си Марсел Еламе. Двамата се превръщат в първите камерунци, подписали с български клуб - Берое. В този момент заралии играят в Б Група.
Първият цветнокож капитан на български клуб
В дебютния си сезон той изиграва ключова роля за завръщането на Берое обратно в елита, а харизмата му бързо допада на българските фенове. Беконо започва следващата кампания като втори вратар зад Стоян Ставрев, но скоро печели доверието на треньора и си връща титулярното място. Камерунецът се превръща в един от лидерите на отбора. Ролята му в Стара Загора се доказва през лятото на 2006 година, когато футболистите го избират за новия си капитан чрез анонимно гласуване. По този начин Даниел Беконо се превръща в първия цветнокож играч в историята на родния спорт, който носи капитанската лента на своя тим. Пет години след пристигането си в България той получава и българско гражданство.
Невероятният старт с ЦСКА и голът на Гонзо, който промени всичко
Финансовите проблеми на Берое през тази година го принуждават да напусне, а ЦСКА не пропуска възможността да привлече камерунската звезда. Беконо става част от последния шампионски отбор на "армейците", но не записва и минута, тъй като Ивайло Петров и Илко Пиргов са първи избор на треньора. През следващото лято редица играчи напускат и това отваря дългоочаквания шанс пред Беконо - той започва следващия сезон като титуляр. Той стартира по страхотен начин със суха мрежа и триумф със Суперкупата на България. Добрият му старт се пренася и в първенството, където не допуска гол в първите девет кръга. Тогава обаче идва дербито с Левски.
Срещата започва отлично за "армейците", които повеждат в резултата. Скоро обаче идва изравнителното попадение на Георги Иванов - Гонзо. При него Беконо не се намесва по най-добрия начин, а след мача се оправдава, че е късоглед и затова не е успял да се намеси подобаващо. Следват още грешки в следващите мачове от есенния полусезон и постепенно Беконо губи титулярното си място. Последният мач, в който започва е срещу Локомотив Мездра, в който камерунецът допуска две попадения. След това медиите го обвиняват, че е бил в нетрезво състояние, тъй като е забелязан в столична дискотека предната вечер.
На фона на неубедителното представяне на Беконо, на "Армията" се завръща Ивайло Петров и така камерунецът отново губи позицията си. Няколко месеца по-късно той отново е понижен до трети вратар, тъй като ЦСКА привлича и Иван Караджов. Така най-запомнящата се изява на стража с ЦСКА остава зимната фотосесия на футболисти по бельо за клубния календар на "армейците" и едно сбиване със съотборник по време на тренировка. Така престоят на Беконо в клуба приключва през зимата на 2010 година. Той се опитва да възроди кариерата си в Локомотив Пловдив и Светкавица Търговище, но и на двете места не преминава пробите. Така Даниел Беконо решава да се оттегли от футбола на 32-годишна възраст.
"Не пуша, не пия, но съм черен"
Вече спрял с футбола той разкрива "тайната" около състоянието си в мача с Локомотив Мездра, като обръща внимание на огромен проблем по българските терени. "Не пуша, не пия и виждам. Нямам проблеми със зрението, както се говори. Но съм черен.", казва той пред Михаил Савов в интервю за "Топспорт". "Много хора не могат да приемат цвета на кожата ми. Съзнавам, че съм първият черен вратар на ЦСКА." Впоследствие Беконо сменя вратарските ръкавици с работните, като след напускането си на България започва да работи като дървосекач в горите край Виена при свой братовчед.
Автор: Дария Александрова
ОЩЕ от "Окачените бутонки": От Левски до рекорден трансфер в Германия - покори Бундеслигата, но остана извън САЩ'94
