"Окачените бутонки" е спортна рубрика на Actualno.com, в която припомняме историите на позабравени футболисти от миналото.
Той е част от "златното поколение" на България и един от героите от САЩ, завоювали четвърто място на Световното първенство по футбол през 1994 година. Днешният герой е по-различен от останалите си съотборници, защото той може да се похвали с това, че е играл в най-силното първенство в Европа. Талантът му го превръща в една от най-ярките фигури от края на ХХ век и първия българин, играл във Висшата лига на Англия - Бончо Генчев.
От Ловеч до Висшата лига: Пътят на Бончо Генчев до елита на Англия
Бончо Генчев е роден на 7 юли 1964 година в Генерал Тошево. Прави първите си стъпки във футбола с отбора на Кърпачев Ловеч, след като започва да учи в спортното училище в града. Само три години, след като е започнал да тренира, той дебютира за първия отбор и записва 2 гола в 18 мача. През лятото на 1983 година преминава в Локомотив Горна Оряховица, където остава за няколко месеца, отбивайки военна служба. За кратко играе за Лясковец, преди отново да се завърне в Горна Оряховица и да започне славният му път на футболния терен.
Именно в Горна Оряховица той става безпардонен в единоборствата и безскрупулен на терена. Изиграва 85 мача и привлича вниманието на грандовете, сред които и Левски на Наско Сираков, Гибона, Велев, Боби Михайлов. Тогава обаче един неочакван отбор идва с грандиозна оферта. Габровци предлагат за услугите му 15 хиляди лева, които носят в две пазарски чанти. Той обаче отказва това предложение. Впоследствие Генчев попада в Етър Велико Търново, с който през 1991 година става шампион на България и носител на Купата на БФС. В този период той дебютира за националния отбор под ръководството на Иван Вуцов. Въпреки че изиграва само 14 мача с фланелката на "лъвовете", Генчев е част от "златното поколение", завършило 4-о на Мондиал 1994. Той участва в три от срещите на тима ни в САЩ. Той е част от селекцията на Димитър Пенев и на Европейското две години по-късно, където изиграва един мач.
Скъсаният договор с Левски, който го праща директно в Португалия
Междувременно интересът на Левски не угасва и от "Герена" отново го търсят. Този път сделка има. Генчев подписва със "сините", след като е провел три разговора с Павел Панов, който го убеждава, че ще замени Гибона, който в този момент ще се оперира. Въпреки че е подписал договор с Левски, той продължава да тренира с Етър, а след това е взет на лагер от "сините", но е извън групата за първия мач от сезона. В събота той е играч на Левски, но в неделя вече не е, тъй като през нощта е взето задкулисно решение, договорът му скъсан и по партийна линия той отново е собственост на Етър. Това обаче се оказва позитивно за Генчев, който заминава за Португалия и подписва със Спортинг Лисабон, заедно с Ивайло Йорданов.
Как сър Боби Робсън уреди Генчев във Висшата лига
Генчев рядко получава игрово време, но все пак записва 23 мача за "лисабонските лъвове", в които отбелязва пет запомнящи се попадения, включително на финала срещу Бенфика. В този период той се запознава с великия сър Боби Робсън, който вижда потенциала му и го взема под крилото си. Именно той е човекът, който му предлага трансфер в Англия, където според него ще бъде високо ценен. Така по препоръка на сър Боби Робсън, Бончо Генчев подписва с Ипсуич и става първият българин, играл някога във Висшата лига.
Да отбележиш първия си гол в Англия с 5 шева на крака
Един от най-паметните моменти на Генчев на Острова е в мач срещу Блекбърн, когато вкарва първия си гол в елита. Той обаче не идва по обикновен начин. Колин Хендри засича една топка отляво, когато в краката му скача Генчев, за да блокира удара. Съперникът му обаче подскача и се приземява право с бутоните върху крака на българина. Той получава дупка в крака си и на полувремето докторите трябва да го шият. Това не е повод да приключи участието си в мача, а напротив. Той се връща на терена и отбелязва първия си гол за Ипсуич във Висшата лига с 5 шева на краката си.
Мениджърът на отбора обаче има проблем към стила на Генчев. Още след втория му мач той го вика при себе си и го кара да отреже косата си, да започне да ходи с официални дрехи и да се държи като мъж на терена - без търкаляне и симулации след нарушение от противников играч. Българинът обаче държи на стила си и не се подстригва. Още следващата седмица той е изключен от състава. Така два дена по-късно Генчев е принуден да промени визията си. След три сезона с отбора на Ипсуич, договорът на родния офанзивен футболист изтича и той преминава в друг клуб на Острова - Лутън, където един от треньорите е Мик МакГивън, който бе част от треньорския щаб в Ипсуич. Той се съгласява и прекарва следващите два сезона с "шапкарите".
Завръщане у дома и разговорът с Илия Павлов, принудил го да напусне
След това Генчев се завръща на родна земя и се присъединява към ЦСКА. Преди това обаче той е на проби в САЩ, където се контузва и се прибира за лично събитие, но решава да остане на "Армията". През първия си и единствен цял сезон с "червените" той става голмайстор на шампионата със 17 попадения. Той е част от отбора и за първия полусезон от 1998/00, в който ЦСКА печели Купата на България, а той отбелязва 7 гола. Въпреки постиженията си от предната кампания, Генчев няколко месеца не получава заплата, което предизвиква сериозни разговори със собственика на клуба Илия Павлов. След третата им среща Генчев напуска България с чартърен полет след 2 часа. Той се завръща на Острова, където играе още за отборите на Хендън и Каршолтън и решава да окачи бутонките си на 38-годишнат възраст. Пет години по-късно той се завръща на терена и отново представлява Хендън, където в крайна сметка слага окончателен край на кариерата си.
След пенсионирането си Генчев остава близо до спорта, като заема редица важни постове. Той работи като селекционер към БФС, методист, спортен директор и шеф на УС на Горна Оряховица. През 2016 година се завръща във Велико Търново, където става спортен директор на Етър, а впоследствие и треньор. През 2016 година е назначен за председател на Зоналния съвет на БФС във Велико Търново. Той заема този пост до септември 2025 година, когато е освободен.
Автор: Дария Александрова
ОЩЕ от "Окачените бутонки": Бе стълб в шампионския отбор на Левски от 90-те, но Пената му даде само един мач в националния отбор
