Нов живот за "Момичето, което обичаше Том Гордън" на Стивън Кинг

Миг невнимание от страна на дете и то се губи в зловещата гора край Нова Англия, където от всеки ъгъл дебне нещо със зъби, нещо, което се храни с ужас и отчаяние, нещо което ще чака момичето да полудее тотално от страх, преди да нанесе своя удар. Запознайте се с 9-годишната Триша Макфарланд – „Момичето, което обичаше Том Гордън”, която само за няколко дена ще порасне с години, благодарение на жестокия сблъсък с природата и с тайните, които крие гората. Романът на Стивън Кинг излезе в ново издание с логото на ИК „Сиела” и с нов превод от английски, дело на Слави Ганев.

Откъс от новелата "Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг", Фредрик Бакман

В края на един живот има болница, в която някой е опънал зелена палатка насред стаята. В нея се събужда човек. Задъхан и изплашен е, н...

Прочети повече

„Светът има зъби и те са готови да те сдъвчат във всеки един момент” – звучи ли ви познато? Така започва романът на Стивън Кинг „Момичето, което обичаше Том Гордън”, чието издание с нов превод е вече в книжарниците. Публикуван за първи път през 1999 г. на английски език, психологическият трилър разказва зловеща история за човешкото оцеляване, за страха, за силата на волята и за необходимостта от вяра.

Стивън Кинг демонстрира своето майсторство да превърне нещо обикновено и тривиално, като гора в летен ден, в арена на ужаса. С внимание към детайла, като опитен психолог, Краля ни въвежда в света на страховете, видени през очите на едно малко момиче и подсилвани от типично детския начин на мислене.

В „Момичето, което обичаше Том Гордън” Кинг ни отвежда в горите на Нова Англия, където 9-годишната Триша Макфарланд се озовава в ранна юнска утрин. В опита си да избяга от поредния семеен скандал, Триша губи за секунди следите на майка си и 14-годишния си брат и се оказва сам сама из горите на националния туристически панорамен път през Апалачите. С един обяд в раницата и с уокмен, по който може да слуша мачовете на любимия си бейзболен отбор и изявите на легендарния питчър Том Гордън, Триша се опитва да намери пътя към къщи, но всяка следваща крачка я отдалечава все повече и повече.

„Момичето, което обичаше Том Гордън” не е роман за чудовища. Това е история за тихия ужас, който се крие в непознатото, в сенките отвъд периферното ни зрение. За нещо, което набъбва бавно в мрака на ума, като обвивката на гниещ плод в летен ден. Нещо, което може да е истинско, а може и да е само във въображението на едно уплашено дете.

Отвъд лавандуловите поля – 101 идеи за пътешестващи романтици

„Трябва ли ни разстояние, за да си станем близки?” – това беше попитала Кари Брадшоу от култовия сериал „Сексът...

Прочети повече

В „Момичето, което обичаше Том Гордън” писателят проследява мислите на едно дете, което за няколко дена пораства с години благодарение на сблъсъка си с природата. Дете, което достига до ръба на смъртта и там открива истинската сила на живота.

Макар Том Гордън от романа да е измислен герой, действително съществува питчър с клоузърска роля, играл в бейзболния отбор „Бостън Ред Соск”, който носи това име. През 1998 г. Том „Флаш“ Гордън записва 44 спасявания – 43 от които поредни, поставяйки рекорд за Американската лига – и оглавява класацията в САЩ.

Новият превод от английски език на „Момичето, което обичаше Том Гордън” е на Слави Ганев. Автор на корицата е на Живко Петров.