X
 
 
Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!

Писателят Недко Недков след издаването на дебютния си роман: Подиграват ми се, че съм аутист

8995
Писателят Недко Недков след издаването на дебютния си роман: Подиграват ми се, че съм аутист
Снимка: Личен архив
"Папка "Аутизъм" е дебют в прозата на писателя и блогър Недко Недков.

Романът се разпространява по книжарниците. Също така, може да бъде поръчан и онлайн, през официалната Фейсбук страница на писателя, с включена безплатна доставка до адрес и с възможност за автограф от автора.

Поръчката се осъществява чрез "автоматичен помощник", който ще ви преведе през процеса, само за половин минута. Повече информация за книгата, може да откриете на: https://nedkonedkov.bg/papka-autism-roman/

Заплетената драматична история в "Папка "Аутизъм" въвлича читателя във важни, за обществото, социални теми, по един изключително любопитен начин.

"Папка “Аутизъм“ е определено една по-различна история. Много социална история, която чрез съжденията на героите, предава повечето скрити мисли на съзнанието ни. Срамът да ни видят, да разговаряме с бездомник, който бърка в кофата, или да държим за ръка човек с дефицит.", разказва Цвети от блога "Хаоса на Цвети".

"Не сте чели подобен роман. Финалът е напълно непредвидим и придава на книгата съвършено нов смисъл.", споделя М. Димитрова в своя рецензия, посветена на романа.

"Папка "Аутизъм" е роман за безпрекословната любов; за трудните решения; за осъзнаването.

Представяме ви интервю с Недко Недков, специално за Actualno.com:

Г-н Недков, защо написахте романа "Папка "Аутизъм"?

Защото съм социално ангажиран човек. Преди да напиша тази книга, бях бегло запознат с аутизма. Месеци наред само четях по темата.

Казват, че винаги писателите трябва да имат вдъхновение. Какво беше вашето?

Неочаквана среща с човек от детството ми. Той страда от аутизъм. Неслучайно казвам "страда", защото дефицитите му бяха повод да бъде унижаван, бит и отхвърлян. Когато го срещнах, 15 години по-късно, в кварталния магазин на друг град, се уплаших да го заговоря. Когато бяхме малки също не посмях!

През всичките тези години, обаче, не го забравих. Ако ви разкажа как се появи идеята за романа, ще се изсмеете!

Знаете, че това е следващият ми въпрос... Как се появи идеята за написването на романа "Папка "Аутизъм"?

След като набързо се изнесох от кварталния магазин, изпитах разочарование. Изглежда, че когато се сблъскаш с различието, едва тогава разбираш, че не си толкова толерантен. Ако някой те попита дали имаш предразсъдъци, естественият отговор би бил - "Не, разбира се"! Оказва се, че често заблуждаваме и себе си, и околните.

Същата нощ сънувах. Мозъкът ми разбърка стари спомени и ги превърна в история. Разбира се, сюжетните линии се развиха на по-късен етап, при написването.

Тоест, гузната ми съвест ме доведе дотук.

Какво щяхте да му кажете, ако не бяхте обърнал гръб?

Тогава бях на десет. Ако не се страхувах от странностите му, щяхме да се сприятелим. Тогава, никой не дойде да ни обясни поведението му. Повечето деца го смятаха за "откачалка" или "изрод". Думи като: толерантност; дефицити; аутизъм - бяха неудобни за изричане. И като всяко нещо, което не си виждал или чувал - към него проявяваш предразсъдъци. На по-късен етап от жизнения ми път, осъзнах, че подценяваме последствията от проявената агресия.

Истинската борба на жертвата, настъпва с появата на редица въпроси, като например: "Защо на мен", "Докога ще ме тормозят", "С какво заслужих всичко". После се зараждат обсесиите, компулсиите, психическите разстройства. Най-страшна е тишината, след като случайните минувачи се разотидат. Трудно можем да се справим сами с преживяната агресия.

Подайте ръка, поговорете!

Звучите като потърпевш?

Всички сме потърпевши. Няма човек, който да не е бил обект на агресия.

Българите приемат ли дефицитите?

Преди около пет години, седях на една пейка, с мой приятел. До нас, на съседната, бяха майка и дете в инвалидна количка. По някое време, преминаха бременно младо момиче и нейната баба (поне на външен вид). По-възрастната, покри очите на внучката, и ѝ каза на висок глас: "не го гледай, да не стане и твоето такова", визирайки детето в инвалидния стол.

Илюстрирах ли добре отношението на хората?

Грозно, нали?

От тази случка се вдъхнових. Героите в романа „Папка „Аутизъм“ говорят от първо лице и читателят може да проследи техните мисли, които никак не са за пред хора също както думите на възрастната дама.

Иначе, имам чувството, че хуманността е останала на последно място. През ума на човек, може да преминават какви ли не неблагоприлични мисли/суеверия, но трябва ли да бъдат съобщавани по радио точката (ако си спомняте, имаше и такова чудо на техниката) и(ли) да ги обнародваме в Държавен вестник? Просто така - да се знае, да обидим, да смачкаме! Кога ще се научим на такт?

Загуби ли ценностите си българинът?

Никак не обичам да слагам етикети по пол, народност, възраст и така нататък. Обаче, можем ли да загубим нещо, което никога не сме притежавали? Според мен, ние обичаме псевдо морала.

Порнографията е забранена, но кабелните телевиии излъчват канали с такова съдържание. Забранено е пушенето на обществените места, но те винаги те приветстват с плътна димна завеса. Да продължавам ли?

Г-н Недков, ако не е твърде лично, ще ви задам деликатен въпрос: имате ли аутизъм?

Откакто издадох романа "Папка "Аутизъм" постоянно ме "обстрелват" с този въпрос. Десетки ми пишат в социалната медия.

Подиграват ми се, че съм аутист, защото са решили, че след като съм написал книга с такова заглавие, няма как да не съм. Някои от тях правят препратка към интернет жаргона „папка аутизъм“.

Често, приятели изпращат снимки на разговори с техни познати, които ги подпитват дали съм аутист. Не са изолиран случай и хората, които ме съжаляват, приемайки по презумция, че съм с диагноза „аутизъм“.

Най-многобройни, обаче, са споделящите пасажи от книгата.

 

Хиляди споделят цитати от книгата, очаквахте ли го?

От романа могат да се извлекат много цитати. Те са изключително близки до живота, който водим. Затова читателите се припознават в тях. Никак не се изненадвам и го очаквах.

Ако попаднем насаме, в една стая, с аутист, какво трябва да правим?

Нищо специално. Дръжте се естествено. Голяма част от хората с този дефицит имат умствено изоставане. Следователно, те разчитат на инстинкти. Ако вие сте нервни и сприхави, това вероятно ще се пренесе и върху човека отстреща.

Като какъв автор се определяте?

Не бих искал да се определям. Ако една книга си личи, че е написана от някого, това не е особено постижение. Според мен не е почерк, а творческо безсилие. Надявам се да не изпадна в такова.

В моите романи, героите създават историята - с техните характерни особености и минало. Прекрасно е, ако историята е увлекателна, но не е маловажна дълбочината на персонажите.

Използвам психологически трикове, символика и двоякост, за да ги изградя. Затова, както казва моята редакторка: "малкият аутист Филип е пълнокръвен и убедителен образ" (бел. ред. Филип е герой от романа "Папка "Аутизъм").

Социалните теми винаги ще бъдат част от книгите, които издавам. Не мога да обещая, обаче, че ще пиша в един жанр.

Какво могат да очакват читателите от Вас в бъдеще?

Подготвям два нови романа. Няма да издавам нищо повече, но гарантирам, че ще се влюбите в персонажите и техните истории!

Actualno.com

Етикети:

Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!
Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение ще бъде предназначено за неуморния екип на Actualno.com.

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд ЕООД

IBAN: BG53UBBS80021021528420

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com

Последно в Актуално