Сюжетът на „Тесният път към далечният север“ на австралийския писател Ричард Фланаган се развива по време на Втората световна война в японски лагер за военнопленници от страните на съюзниците, които строят жп линията между Бирма и Тайланд, известна като „Пътя на смъртта.“
Бащата на автора е бил пленник в този лагер. Самият Фланаган е отделил цели 12 години да напише романа си. В свое интервю той споделя, че е изгорил пет варианта на книгата си, докато се опитвал да разкаже историята: „Добрият писател има нужда от добро кошче за боклук“, казва Фланаган.
Авторът споделя още, че опитът на баща му е оказал огромно влияние върху произведението. Баща му умира точно в деня, в който Флаган написва последната дума на романа.
За произведението си Ричард Фланаган получава наградата „Ман Букър" за 2014 година. Един от членовете на журито определя книгата като „забележителна любовна история и разказ за човешките страдания и приятелството.“
В центъра на историята се разкрива една от най-тъмните страници в новата японска история - създаването на жп линията между Бирма и Тайланд, по време на чието строителство загиват повече от 200 хил. военнопленници от Великобритания, Австралия, Корея и Америка.
Някои определят романа като история за любовта, вярата, смелостта, мъжеството, които човек има способността да прояви дори в най-нечовешките условия.
За епиграф на книгата са стиховете на Паул Целан „Те пишат стихове, майко.“ Защото, казват, че и най-големият ужас не е в състояние за унищожи стремежа на човека към красотата, любовта и живота.
Това е книга за история на способността на един човек, който не престава да вярва, че винаги има шанс за бъдещето.
Прочитът на романа не е лек. През очите на главния герой Дориго Еванс читателите ще видят ужаса, страданията и трагичните съдби на войници от различни страни, попаднали в плен.
Книгата със сигурност ще завладее с историята си представителите на силния пол. Но любовта в него го прави красив и за жените. Ето някои цитати за любовта от „Тесният път към далечният север“:
„Но войната е в човека. Войната е в същината ни.“
„Любовта е две тела с една душа.“
„Тялото ѝ беше стихотворение, което не би могъл да научи наизуст.“
„Вече не беше страст, нито отвращение, а част от него, без която Дориго не беше цял. В нея той усещаше най-силната, най-жадуваната взаимност. А без нея животът му сякаш вече не беше живот.“
„За нея любовта беше пламването, избухването на вселената в даден човек и неговото избухване във вселената. Любовта беше унищожение, разрушителят на светове.“
