Преди 140 години, в нощта на 5-ти срещу 6-ти септември, български войски, водени от майор Данаил Николаев, установяват контрол над Пловдив (тогава част от Източна Румелия) и без да срещат съпротива, свалят правителството на Източна Румелия и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич.
Това събитие слага официалното начало на Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Събитие, бленувано от българския народ още след подписването на Берлинския договор през 1878 година, който определя територията на българското княжество в земите между Дунав и Стара планина и тогавашния Софийски санджак. Между Стара планина и Родопите се обособява автономна област Източна Румелия, а Македония, Източна и Западна Тракия остават под пряката власт на султана.
Смелостта, героизмът и непреклонният български дух превръщат 6-ти септември в една от най-важните дати в българската история. Дата, която ни връща спомена за велики хора и велики дела, които до ден-днешен светят като символ на национална гордост и стремеж за свобода и независимост.
Десетки пъти сме чували историята на Съединението и знаем добре вечните имена на хората, които са отговорни за него. Но често в разказите пропускаме детайли, които понякога се оказват съществени за възприятието ни за това велико национално дело.
В днешната статия ще си припомним 5 интересни факта за Съединението, които може би сме забравили във времето.
1. Съединението е извършено без нито един изстрел
Източник: БНР
За разлика от повечето революции и бунтове, Съединението на България е извършено без нито една жертва. Генерал-губернаторът Гаврил Кръстевич не оказва съпротива, когато войските предвождани от майор Данаил Николаев установяват контрол над Пловдив. Още на сутринта на 6 септември в Пловдив е обявено временно правителство, в което влизат представители на войската и на двете южнобългарски партии начело с Георги Странски. Правителството обявява обща мобилизация на мъжете от 18 до 40 години за отпор срещу очакваното турско нападение и кани княз Александър Батенберг да подкрепи Съединението.
На 8 септември Александър I издава прокламация, с която се обявява за „княз на Северна и Южна България“, а на следващия ден е вече в Пловдив и назначава трима комисари на мястото на временното правителство, което се отказва от пълномощията си.
2. Великобритания подкрепя княз Александър I Батенберг
След Съединението, Османската империя иска да възстанови правата си над Източна Румелия, а Сърбия настоява за териториални компенсации. Великите сили обаче не желаят да бъдат въвличани в нов конфликт на Балканите и сдържат турската интервенция, но изискват от княза да изтегли войските си от Румелия.
Поради недоверието си към княза, датиращо още от Режима на пълномощията, руският цар Александър III отказва да подкрепи българската дипломация, макар и да заявява на български делегати, че „за разединение и дума не може да става“. В подкрепа на Батенберг действа Великобритания, която се надява чрез него да елиминира руското влияние в България.
3. В Съединението участват много жени
Макар и често оставащи в сянката на историята, много българки участват активно в действията около Съединението, укривайки комитетски дейци, пренасяйки съобщения и набирайки средства за въстаниците. Две жени обаче имат съществена роля за съединитското дело - Екатерина Каравелова и Недялка Шилева.
Недялка Шилева
Всички сме виждали знамето, което пази клетвите на Съединението. Но може би не сме се замисляли кой е неговият създател. Това е учителката Недялка Шилева, която по молба на Продан Тишков (по-известен като Чардафон) ушива революционното знаме и по-късно се присъединява като знаменосец в похода на Голямоконарската чета до Пловдив. В последствие Недялка се омъжва за Продан Тишков, от когото има две деца - Свобода и Любен.
Екатерина Каравелова
Фамилията "Каравелов" играе съществена роля в българската възрожденска история и примера на Екатерина Каравелова не е по-различен.
Екатерина Великова Пенева–Каравелова е учредителка на Българския женски съюз, председателка на Българската секция към Международната женска лига за мир и свобода, една от създателките на Комитета за защита на евреите, съпруга на Петко Каравелов. Тя е и един от стожерите в сянка на съединисткото дело, подкрепяйки безусловно дейността на съпруга си.
Малко след сватбата си с Петко, той става министър-председател на Княжество България, а тя негов сътрудник, съветник и секретар. Вестта за Съединението заварва Екатерина Каравелова в Русе. През нощта на 6 срещу 7 септември русенци ѝ устройват шумна овация. На сутринта, по поръка на Петко Каравелов, тя се среща с Батенберг.
4. Първоначалната дата е 15 септември
В края на месец юли 1885г. в село Дермендере, Б.Т.Ц.Р.К. подготвя стратегия и определя 15 септември за датата на Съединението. На 2-ри септември обаче, в Панагюрище избухва бунт, който принуждава комитетът да ускори своите планове, поради опасност от арестуване на организаторите.
5. Клетвата на Съединението
Най-мощната сила застанала зад Съединението е Източнорумелийската милиция, начело с майор Данаил Николаев, командир на втора пехотна дружина. През 1885 година, майор Николаев е определен за началник на сборния лагер край Пловдив, където се събират войските на Източнорумелийската милиция за ежегодни маневри и обучения.
Именно на този лагер, в нощта на 5-ти срещу 6-ти септември. майор Николаев държи реч, в която призовава всички войници, които досега не са полагали клетва до този момент, да подкрепят съединисткото дело и с оръжие да се отправят към Пловдив. Войниците се заклеват под диплите на знамето, създадено от Недялка Шилева, специално за Съединението.
Повече за историята на Съединението може да си припомните във видеото от нашия архив.
