Камарата на строителите: 50% от Националния план да е за строителни дейности

Въпреки че официално не е прието предложението това да е задължително условие за приемане на плановете от Европейската комисия, тази тенденция се очертава в плановете на повечето европейски държави, обясни той. И допълни, че това и в българския документ донякъде е спазено. Николов подчерта, че не бива темата за съдържанието на Националния план да се използва политически. “Един министър се изцепи, че в неговия сектор 90 на сто от плана било стиропор”, казва Николов, визирайки здравния министър Стойчо Кацаров.

Радев: Въглищните централи трябва да работят и след 2036 г.

Служебното правителство търси всички възможни решения да внесе Плана за възстановяване. Това заяви президентът Румен Радев, който посет...

Прочети повече

"Ако не е чел Плана, той няма право да говори, а ако го е прочел и въпреки това говори тези работи, това означава, че го прави злонамерено", подчерта Николов, като заявява, че от предвидените 736 млн. лв. за здравеопазване, едва половината са за ремонт и строителство на болници, като само една трета от тези средства за енергийна ефективност на сградите. А другите 50 на сто - за иновации и оборудване.

Николов заяви още, че според него е правилно в следващата програма за саниране да се предвиди и финансово самоучастие на собствениците, за да има контрол как се изпълнява съответния проект и хората да са загрижени. Според изпълнителния директор на КСБ това би имало психологическо значение. Подобна е практиката от години в Европа и затова енергийното обновяване на сградни им фонд е на много по-напреднала фаза, обясни Николов, като даде за пример Румъния, в която при саниране на еднофамилни къщи собствениците плащат 50 на сто от разходите. Според експертите при обновяване на многофамилни сгради този процент може да е много по-нисък, но отново трябва да съществува.

"Опасявам се, че ще има изненади в Плана за възстановяване и устойчивост, когато бъде обявен публично", заяви Тодор Галев от Центъра за изследване на демокрацията на форум за инвестициите в устойчива енергия. Според него има дефицити на демократичност както при неговото създаване, така и при подобренията, които сега се правят. "Имаше дълги периоди на срещи, някои от тях на закрито, което говори за лобизъм на определени проекти в него", добави той. Като един от недостатъците в плана той посочи липсата на срокове за извеждане на въглищните централи. Излязоха изказвания в публичното пространство, че ЕК иска крайна дата 2036 г., а ние договаряме 2038 г. Той посочи, че освен България, само Норвегия още не е внесла плана си в ЕК.

Според председателя на БСК Добрин Митев всеки час забавяне за внасянето му намалява нашите възможности. Той разкритикува и намеренията на предишния екип на служебното Министерство на икономиката, че е предпочел парите да отидат предимно във финансови средства, докато в страни като Румъния например са наблегнали на безвъзмездната помощ.

Дер Щандарт: ЕС иска отказ от въглища като условие за изплащане на помощ на България

България ще получи 6,3 милиарда евро от ЕС за възстановяване. Трябва обаче предварително да се установи график за отказа от използване ...

Прочети повече