В авторска статия със заглавие „Причините, поради които няма повече гранични пунктове между Румъния и България“ журналистката Александра Константиновичи анализира за електронното издание „Ziare“ проблемите със свързаността между България и Румъния. „Българският вицепремиер и министър на транспорта Гроздан Караджов наскоро обвини румънските власти, че блокират проекти, насочени към разширяване на свързаността по поречието на Дунав, като намекна, че нашата страна пречи на изграждането на нови мостове и фериботни връзки между двете страни. „Ziare” обсъди тази тема със Сержу Мишкою, политолог и професор в Университета „Бабеш-Боляй“ в Клуж и Университета „Париж-Изток Кретей“, относно причините, поради които всъщност, предвид че границата с България е една от най-дългите на Румъния, няма да има повече гранични пунктове през 2025 г. и защо инициативите, които са се оформили през годините, не са били реализирани.
Още: Румъния загуби окончателно милиарди евро по плана за възстановяване и устойчивост
„Причината, поради която нямаме повече връзки между Румъния и България, е по-скоро историческа и културна, отколкото строго икономическа. След 1990 г. всички страни от Централна и Източна Европа, но още повече страните от Балканите, се обърнаха индивидуално към партньорства със Западна Европа и САЩ и се игнорираха взаимно. Преди това те пак се игнорираха взаимно и имаше редица съперничества със съседните страни. Румъния и България се игнорират взаимно от години. Сътрудничеството е минимално, а между румънците и българите съществува и известна историческа неприязън, която трябва да се вземе под внимание. Цинично казано, мисля, че това е състезание между последното и предпоследното място в Европа, ако погледнем статистиката на „Евростат“. Следователно, това съперничество за избягване на последното място в класацията означава, че проектите за сътрудничество се обявяват и представят, но много рядко се реализират. Това е странна ситуация, която много анализатори, които гледат от Запада или други райони към Източна Европа, и особено към отношенията между Румъния и България, са забелязали, и има доста инициативи, свързани с действия за сътрудничество“, обяснява политологът.
Недоверие между двете страни?
Между двете страни съществува и известно недоверие, тъй като според Мишкою румънците смятат, че българите са по-русофилски настроени, което също създава пречки за сътрудничеството. От друга страна, между 2000 г. и 2010 г. българите се възхищавали на напредъка на Румъния в борбата срещу корупцията, но това възхищение отслабнало и се превърнало в подигравка, особено след събитията от 2024 г. в Румъния. „Смятам, че всичко това е свързано с ресурсите, които двете страни са готови да предоставят за сътрудничество, с начина, по който се възприемат една друга, и с изкуствената конкуренция, установена между тях. Жалко е, защото това са две съседни държави с дълга граница, които биха могли да използват Дунава по съвсем различен начин от сегашния – не като граница, особено в контекста на Шенгенското пространство, а като транспортен коридор и инструмент на културната дипломация. За съжаление, това не се случва и има много малко сдружения, които защитават тези инициативи. Освен този интерес от страна на гражданското общество, има много малко инициативи, които подкрепят това сътрудничество“, допълни той.
Още: Румънски медии: България не е доволна, че се бавим с новите връзки над Дунав
В статията се посочва още, че „понастоящем мостът Гюргево-Русе е най-често използваният сухопътен граничен пункт към съседна България. Мостът Калафат-Видин, открит с голяма помпозност през 2013 г., съществува и се използва от шофьорите, но често е временно затворен, а фериботните линии за автомобили не се използват в пълния си потенциал. Митническият пункт в Гюргево също е обект на скандали, свързани с контрабанда и незаконен трафик на стоки и дори хора. Само през тази година са станали няколко инцидента, включително случай с трафик на мигранти. По отношение на проектите, които изглеждат в застой, в края на 2024 г. беше осигурено финансиране за строителството на т.нар. мост „Гюргево-Русе 2“, известен още като „Мостът на НАТО“, който трябва да бъде част от военния коридор между Гърция и Румъния. Самите строителни работи трябва да започнат през 2026 г., а крайният срок за пускане в експлоатация е 2030 г. Този трети мост над Дунав към България, заедно с фериботна линия, която също трябва да бъде разработена, ще бъде част от военния инфраструктурен коридор юг-север на НАТО. В последните си изявления българският министър съобщи и за напредъка по работата по интермодалния терминал в Русе. По отношение на плановете на двете страни за осигуряване на навигация по Дунав, миналия месец бе стартирана първата обществена поръчка по проекта „FAST DANUBE“. Според Министерството на инвестициите и европейските проекти той ще осигури корабоплаване по река Дунав до 340 дни в годината, в сравнение с настоящата ситуация от 280 дни в годината. В резултат на това се очаква обемът на трафика да се увеличи с най-малко 20% в сравнение с нивата от 2014 г.
Още: Румъния иска да е домакин на Центъра за морска сигурност на ЕС в тясно сътрудничество с България
В европейски план проектът осигурява завършването на коридора Рейн-Дунав в морския сектор, който е приоритет за ЕК, допринасящ за осигуряването на надеждни и безопасни условия за навигация на приблизително 14% от общия стокообмен. Това е водната връзка от запад на изток в Европа, свързваща 9 ДЧ на ЕС. Очакваната стойност на проекта надхвърля 13 милиона евро, а работата трябва да бъде завършена за приблизително 108 месеца.“
