Малко над 70 фирми са подпомогнати финансово в COVID кризата от Фонда на фондовете

Изданието припомня, че през пролетта на миналата година ръководството на държавното дружество „Фонд мениджър на финансови инструменти в България”, по-известно като Фондът на фондовете, даде специална пресконференция, на която обяви, че ще мобилизира 400 000 000 лева в помощ на пострадалия от COVID-кризата бизнес. Тогава тримата изпълнителни директори заявиха, че преговарят с търговските банки да отпускат при облекчени условия заеми на малки и средни фирми срещу гаранции, предоставени от фонда. Ръководството на ФнФ обеща помощта да е достъпна "до няколко седмици", но реално това се случи почти година по-късно.

Икономиката в България не усети толкова силно кризата, според Зорница Русинова

„Празникът Първи май всяка година е отражение на времето, а то ни носи непрекъснати промени. Тази година Денят на труда и междун...

Прочети повече

Освен това, извънредната финансова подкрепа в COVID кризата се оказа доста по-скромна от първоначално обещаната. По линия на ОП "Иновации и конкурентоспособност" на фонда бяха предоставени 158 000 000 лева за гаранции пред търговските банки. Почти през цялата 2020 г. се точеха протяжни процедури по изработването на финансови инструменти, избирането на банки-партньори и договарянето на условията, по които ще се отпускат кредитите. В крайна сметка ФнФ осигурява до 80% обезпечение пред търговските банки, които всъщност отпускат кредита - същото, което прави и ББР с предоставените й 500 000 000 лева от държавния бюджет.

"Инструментът „Портфейлна гаранция с таван на загубите за преодоляване на последствията от COVID-19“ е активен от края на 2020 г., като по-големите институции са стартирали кредитиране от началото на 2021 г. В тази връзка, се очаква по-засилено кредитиране във второто тримесечие на годината", посочиха от ФнФ. Така, към края на март 2021 г. по този "инструмент" има сключени 67 договора с крайни получатели на обща стойност 34 000 000 лева, съобщиха от фонда. Сметката показва, че на фирма се пада средно по половин милион лева заем. От ФнФ подчерават, че на банките-партньори е предоставена гаранция, но не и финансиране, т.е. банките са инвестирали средства на вложителите си, а всички гаранции на фонда са обезпечени с блокирани парични средства по сметки на дружеството в БНБ.

Друга форма на подкрепа на малките и средните предприятия във влошената икономическа ситуация са дяловите инвестиции. За целта ФнФ е предоставил 53,4 млн. лева на четирите фирми-финансови посредници, с които работи. Към края на март 2021 г. общата сума на публичните средства, предоставени като дялови инвестиции, възлиза на 9,3 млн. лева за седем компании, отчитат от ФнФ. Този вид инвестиции са стартирали в края на 2020 г.

Медията припомня, че ФнФ беше създаден през 2016 г. с идеята България да се подготви за времето, когато евросредствата няма да се раздават безвъзмездно, а ще се отпускат като кредити и целево финансиране. За целта от четири оперативни програми бяха заделени общо 1.2 млрд. лева и насочени в новата структура. Идеята е фондът първо да избира с обществени поръчки т.нар. финансови посредници, те получават от евросредствата, допълват ги с частен ресурс (собствен или на трети инвеститори), след което ги предоставят на селектирани от тях фирми под формата на заеми, дялов капитал, гаранции и др. Фирмите връщат заемите, с които се финансират нови проекти.

БСП с предложение в 4 стъпки за излизане от коронакризата

Ковид кризата доказа недостатъците на цели системи, на първо място здравната, написа във Facebook Корнелия Нинова и напомни, че от БСП ...

Прочети повече

Новата държавна структура обаче се оказа изключително тромава, обрасла с бюрокрация и супер сложни и продължителни процедури, пише изданието. Преди пандемията, за своето 4-годишно съществуване, Фондът на фондовете бе успял да финансира малко над 200 фирми с около 10% от ресурса си. Към края на март 2021 г. данните вече са за 492 подпомогнати фирми, в това число и получилите ковид-кредити. Без тях осигуреното за бизнеса финансиране чрез ФнФ е около 236 000 000 лева, от които 151 000 000 лева - публичен ресурс (13% от ангажираните 1.2 млрд. лева).