Дъждовете от миналото лято и болестите по лозята буквално са сринали производството на вино у нас. През 2014 г. са произведени само 76,200 млн. литра, което е с цели 56% по-малко, отколкото през 2013 г. Лозарите все още не смеят да правят прогнози за тазгодишната реколта.
На 14 февруари отбелязваме Трифон Зарезан, празника на лозарите и винарите. Стопаните знаят, че всъщност това е началото на новия земеделски сезон, и поливайки с вино лозата, се надяват годината да е благосклонна към труда им и да отгледат богата реколта.
Уви, не такава беше 2014-а. През миналото лято незапомнени дъждове удавиха лозя и градини, а градушки съсипаха плодове и зеленчуци. Във влагата плъзнаха много зарази, които фатално поразиха лозовите масиви. Всичко това свали драстично добива и качеството на продукцията. Все пак трябва да се каже, че големите ви заводи успяха да спасят положението с цената на много грижи и още повече разходи. Климатичните аномалии обаче се оказаха съкрушителни за по-малките стопани, някои от които предпочетоха да оставят гроздето да изгнива на теловете. Ето я равносметката: през есента на 2014 г. винзаводите са преработили 108 945 тона грозде, сочат последните данни на Изпълнителната агенция по лозата и виното. Година по-рано се радвахме на обилна и качествена реколта, тогава 249 637 тона винено грозде постъпиха в избите. Винзаводите са произвели 76,200 млн. литра, а година по-рано - 172,447 млн. литра. Това е намаление с цели 56%, посочва „Преса".
Не толкова драматично е положението с износа, защото складовете бяха пълни с непродадена стока. 58 млн. литра са изтъргувани през м.г., а през 2013 - близо 61 млн. литра. Трябва обаче да се знае, че 5,7 млн. литра са реекспорт. Родните производители са купували вино, а след това са го изнасяли, за да не провалят вече сключени търговски договори. Русия си остава най-силният ни купувач въпреки обезценената рубла и политическите сътресения в региона.
Каква ще бъде тази година, малцина се наемат да прогнозират. Въпреки че зимата е сравнително мека, кратковременни мразове са увредили лозята в отделни микрорайони на Северна България.
Както се знае, поразените от болести насаждения по-трудно издържат на ниски температури. Въпреки неблагополучията винарският бранш си остава емблематичен за нашата страна. Създадените в последните години изби произвеждат еликсири със завидно качество. 236 са регистрираните винопроизводители. В момента се изграждат 21 нови изби.
„Очаквам добра година с нормални за региона добиви от декар, въпреки че многото дъждове в началото на 2015 година създават сериозни пречки за ефективна работа по лозята и зарязването може да закъснее." Това разказа пред „Преса" управителят на „Вила Любимец" Благой Жечев. Под негово ръководство се отглеждат над 3000 декара лозови масиви около Любимец. „Дъждовете разкаляха много лозята и зарязването може да изостане от графиците, защото масивите са по-трудно достъпни", уточни той. Според него е много рано да се прогнозират добивите наесен, тъй като те зависят като начало от цъфтежа. Въпреки това, ако няма големи климатични катаклизми, може да се очаква около тон добив при мерлото, около 1,1 до 1,2 тона от декар при мавруда и около 900 кг от сорта каберне. Това са добиви, които могат да се постигнат само при целогодишни грижи и добре поддържани масиви.
За малките лозя се очаква поредна тежка година, тъй като много от стопаните изоставиха грижите по тях заради многото валежи и разпространилата се мана. Специалистите препоръчват да инвестират повече усилия и средства през тази година, за да могат лозите да превъзмогнат болестите от миналата. Въпреки че като цяло 2014 г. беше тежка, големите винар-ни в Хасковско като „Вила Любимец", „Катаржина Естейт" и „Тера Тангра" отчетоха добри добиви. При някои сортове дори имаше по-високи резул-тати от считаната за много добра 2013-а. За дребните лозари, които нямат кадровия и финансовия ресурс да се справят с многото валежи и болестите, 2014-а беше истинска катастрофа.
Слаба реколта очакват и тази година лозарите в Санданския край. Причината е, че насажденията няма да могат да преодолеят пораженията, които миналото лято нанесе маната.
„Пръчките са много слаби, възпрепятства се нормалната вегетация, има и доста изсъхнали корени", разказа кметът на санданското село Враня Валери Попов, който е и винопроизводител. Според него добивите това лято ще са ниски, макар че лозарите се опитват да подхранват масивите. „Вероятно чак следващата година лозите ще могат да преодолеят напълно последствията от миналия сезон, който беше много тежък за лозарите в цялата страна", допълни Попов. В региона нито един производител няма залежали количества, същото се отнася и за избите и винзаводите. „Миналата година реколтата беше оскъдна и даже имаше недостиг, така че всичко се продаде бързо", допълни Попов.
Ниските температури от късната есен досега са поразили част от лозовите масиви в Северна България. Измръзнали лозя има в Търговищко, Плевенско, Враца, Свищов и други райони. Размерът на пораженията ще стане ясен в началото на пролетта. Въпреки това тазгодишната реколта от грозде може да се спаси. Това заяви пред „Преса" проф. Иван Пачев, директор на Института по лозарство и винарство в Плевен. „С подходяща резитба измръзналите лози могат да възстановят развитието си и да дадат обичайния си плод. За прогнози обаче е рано - ако годината е дъждовна като миналата и ако лозята не се третират достатъчно с препарати, гроздето пак ще е малко", допълни проф. Пачев. За тазгодишния Цар на лозата в плевенската Професионална гимназия по лозарство и винарство вчера бе провъзгласен ученикът от 11-и клас Генади Станков. С традиционния зарезански ритуал той пое короната от своя предшественик Георги Петров, който вече е абитуриент. После новият Цар поведе съучениците си и многото гости към лозовите масиви на гимназията и пръв заряза в тях. На празника си школниците получиха подарък - нов кабинет за замерване качествата на въздуха, водата и почвата.
