Битката при Клокотница

Нарастващото влияние на Иван Асен II върху Сърбия и Латинската империя започва сериозно да безпокои епирския владетел. Особено подозрителни и опасни са за него стремежите на българския цар да се намеси във вътрешните работи на латинците и да стане опекун на малолетния император Балдуин II, като му даде за съпруга дъщеря си Елена. Този план може да осуети намеренията на Теодор Комнин и затова той насочва армията си срещу България с надеждата за бърза и лека победа. Теодор Комнин е толкова сигурен в победата си, че взема в похода цялото си семейство и куп придворни.

Речта на американския президент Роналд Рейгън, в която той нарича СССР "империя на злото"

Империя на злото е политическо клише, използвано за първи път от президента на САЩ Роналд Рейгън по отношение СССР. Обозначава силна дъ...

Прочети повече

В ранните часове на 8 март (денят на св. 40 мъченици) двете враждуващи армии се срещат край река Клокотница на 10 км западно от Хасково. За да окрили по-малобройната си войска от българи, Иван Асен II заповядва пергамента с нарушения мирен договор да бъде набучен на копие. В последвалата битка българският цар проявява хитрост и отлична военна тактика, обръщайки в бягство ромеите и франкските рицари – наемници. Самият Теодор Комнин пада в плен заедно със синовете и дъщерите си.

Цар Иван Асен II заповядва височайшите пленници да бъдат откарани в столицата, а заловените обикновени войници да бъдат нахранени и пуснати по домовете им. Заради нечуваното си благородство и човечност цар Иван Асен II е почитан и обичан “и не само от българите, но и от ромеите, и от другите народи” – пише византийският хронист Георги Акрополит.