Отпечатана е първата печатна книга на новобългарски език "Абагар"
1651 г.
Състои се от 5 листа. Текстът, отпечатан само върху едната страна на листовете, е на кирилица и има няколко илюстрации. Съдържа апокрифни молитви и разкази с религиозен характер в разрез с католическите догми. Това принуждава Конгрегацията на пропагандата в Рим да премълчи своята фирма като издателство. В езика на „Абагар“ се вмъкват някои новобългарски елементи, личи и влиянието на сърбохърватския език. Полиграфически е оформен с оглед да се носи „наместо силни мощи“. Страниците са оформени в 4 колони, има и илюстрации /ксилогравюри с изображения на светци/. Заглавието, с което е известна книгата, идва от включеното апокрифно послание на едеския цар Абагар (Авгар) до Исус. Според древно предание Исус го излекувал чрез силата на Божието слово и чрез Убрус - кърпа запазила образа на Христос. Този текст, смятан за апокрифен още през IV век, заляга в основата на множество амулетни (апотропейни) текстове разпространявани из цяла Европа. Другите апокрифи са също с амулетен характер (за помощ при болест, за зачатие, за закрила по време на път, спасяващи от "всякаква злина", 72-те имена на Господа и др.) Отпечатан е и кратък католически требник, в основата на който стои т.нар. на латински Ordo Matrimonij, т.е. чин за брак.
Турският башибозук извършва клането в Батак
Днес, 5-ти май, е една от най-черните дати в българската история. Това е датата на Баташкото клане, при което османският башибозук &nda...
Книгата била предназначена да се носи като амулет „наместо силни мощи“, във вид на свитък, навит около кръста или около лявата ръка. В края е поместено послесловието на автора, който се нарича „епископ на Велика България“. Абагар е отпечатан анопистографски на пет големи хартиени листа с широчина 44.5 и височина 33.5 см. Шрифтът му носи белезите на босненската кирилица и е изработен от известния френски гравьор Робер Гранжон /Robert Granjon/ (1582 г.) по поръчка на папа Григорий XIII. Книгата е украсена с девет гравюри, рязани на дърво, с размер 6.5х10см, разположени между отделните текстове. Без първата, те са дело на майстор славянин, по недоказани предположения.
Засега в света са известни 17 запазени екземпляра от книгата, обществено достъпен у нас е екземплярът, който се пази в България, в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.
Вижте всички последни новини от Actualno.com
Редактор:
Яна Баярова
Етикети: На този ден