Подписан е Парижкият мирен договор

Договор с България

Умира Капитан Петко Войвода

Името на легендарния войвода Капитан Петко /1844 – 1900/ е кръвно свързано с Родопите и Тракия, за чиято свобода той се бори не...

Прочети повече

От българска страна под договора слагат подписите си Кимон Георгиев, Александър Оббов и Трайчо Костов - подпредседатели на Министерския съвет.

По настояване на западните велики сили в договора е поставен текст с невярно съдържание, а именно, че България е взела участие във войната против хитлеристка Германия едва след подписването на примирието от 28 октомври 1944 г., въпреки че тя се включва в нея още на 8 септември същата година.

Най-важният фактор, допринесъл за това обстоятелство, е реалното участие на страната ни в окончателния разгром на хитлеристка Германия.

Договорът влиза в сила на 15 септември 1947 г.

Териториални клаузи

Умира крал Джордж VI и Елизабет II става кралица на Великобритания и Северна Ирландия

Нейно Кралско Величество Елизабет II е кралица и държавен глава на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и на 15 стр...

Прочети повече

Според договора:

Границите на България се възстановяват във вида, в който са съществували до 1 януари 1941 г., т. е. преди подписването на Тристранния пакт с държавите от хитлеристката ос; искането на България за Западна Тракия е отхвърлено, освен това тя се задължава да демилитаризира южната си граница.

Военни клаузи

Българската Народна войска е сведена до 65хил.души при продължаване на съществуване на задължителна военна служба за населението. България няма право да строи укрепления по границата си с Гърция. Разпоредбите за числеността на армията са премахнати през 1955 г. с влизането на България във Варшавския договор.

Финансови клаузи

ВВС на САЩ загубват водородна бомба в Джорджия, която не е намерена и до днес

На 5 февруари 1958 г. американски бомбардировач В-47 Stratojet с термоядрена бомба на борда се сблъсква през нощта с изтребител F-86 н...

Прочети повече

Парижкият договор предвижда репарации, които в много отношения са по-тежки от наложените от Ньойския договор в края на Първата световна война. България се задължава да изплати 70 милиона долара репарации, от които 45 милиона долара на Гърция и 25 милиона долара на Югославия. Изплащането трябва да стане в стоки по цени от 1938 година, завишени само с 10-15%, което увеличава реалната стойност на задължението до 119 милиона долара. Дори тази сума е многократно по-ниска от репарациите, определени с Ньойския договор, но е почти два пъти по-голяма от реално изплатените по него суми. В допълнение към това, репарациите трябва да бъдат изплатени само за 8 години, което прави годишните вноски над 8 пъти по-високи от плащаните по Ньойския договор. Стойността им се равнява на половината от целия годишен износ на страната през 1945-1946 година. По-късно Югославия опрощава репарациите на България.

Освен наложените репарации, България се отказва от всички свои вземания от Германия за времето след 1 септември 1939 година, включително от периода преди влизането на България във войната. Стойността им е около 100 милиона долара, главно неизплатени стоки, изнесени в Германия въз основа на клиринговите взаимоотношения между двете страни. На България не е разрешено да компенсира тези вземания с германските активи на българска територия, които са придобити от Съветския съюз, както и самите вземания от Германия.

Политически последствия

Подписването на мирния договор лишава западните съюзници от основното им средство за политически натиск върху комунистическия режим в България. Още през лятото на 1947 г. депутатите от опозицията са арестувани, а седмица след влизането на договора в сила е екзекутиран лидерът на опозицията Никола Петков. С изключение на Земеделския съюз, партиите от Отечествения фронт също са закрити. На 4 декември е приета т. нар. Димитровската конституция, която е по образец на съветската от 1936 г. С това се поставя край на фасадната многопартийност от първите години след Деветосептемврийския преврат (1944 г.) и окончателно се утвърждава тоталитарният режим.

Източник: Уикипедия