Джон Ъпдайк е роден на 18 март 1932 година в Шилингтън, квартал на град Рединг в Пенсилвания, в семейството на гимназиален учител. В родния си град живее и учи до навършване на 13 години. По-късно учи в Харвардския университет, а след това – в школата за живопис и изящни изкуства „Ръскин“ – в Оксфорд (Англия).
От 1955 до 1957 година работи в списание „Ню Йоркър“, като сътрудничи с къси разкази, хумористични есета, стихове и поеми. През 1959 година излиза романът му „Панаир в приюта за бедни“, отличен с наградата на фондацията „Ричард и Хинда Розентал“, присъдена му от Националния институт за изкуство и литература на Съединените щати. Широка популярност му донасят романите „Заеко, бягай“, „Кентавърът“ и „Вещиците от Истуик“. Публикувал е 22 романа и още дузина сборници с разкази, освен това и поезия, литературна критика и детски книги. В произведенията му се разглеждат сексът, вярата и смъртта, и тяхната взаимовръзка.
Почетен доктор на Харвардския университет (1992).
Умира на 27 януари 2009 г. в болница в Данвърс.
