Франсоа Мориак е роден на 11 октомври 1885 година в Бордо, Франция, най-младият от петте деца в семейството на банкер. Остава сирак в невръстна възраст и израства в католически пансион край родния си град. Учи литература в университета в Бордо. След като завършва през 1905 г., се премества в Париж, за да се подготви за следдипломно обучение в Национално училището по хартите (École nationale des chartes).
По време на Втората световна война (1939 – 1945) живее на окупирана територия в своето имение в Малагар.
Умира на 1 септември 1970 година в Париж на 84-годишна възраст.
Мориак създава важните си произведения и голяма част от творчеството си в периода между двете Световни войни. Сочен е като образец за психологически романист, чиито големи теми са провинциалния живот, буржоазията, християнството и най-вече човешката душа, видяна едновременно по един модерен и класически начин – между кризата, неврастенията и болестта, от една страна, и изкуплението, метафизиката и прошката, от друга.
През 1926 г. получава Голямата награда на Френската академия за романа си „Пустинята на любовта“.
