Театър 199 „Валентин Стойчев“ е сценично пространство на столичната улица „Раковски“ („престижно и уютно театрално мазе в центъра“), посветено на камерни спектакли от съвременни автори. След смъртта на дългогодишния си директор Валентин Стойчев през 2007 г. театърът приема неговото име.
Основан е на 12 юни 1965 година. Наречен е така заради 199-те места, с които разполага тогава.
Помещава се в уютно подземие в центъра на София. Има една камерна зала, която след няколко ремонта, за по-голям комфорт на посетителите, разполага със 169 зрителски места.
Театърът няма собствена трупа, всички творчески екипи, включително режисьори и актьори, които поставят и играят в „199“, се събират на проектен принцип.
Има богата месечна програма. Изнасят се вечерни представления за възрастни – с начало 19.30 ч. Традиция е през зимните месеци да се представят дневни неделни спектакли от 15.00 ч. Всяка събота и неделя има представления за деца от 11.30 ч. През месеците юни-септември началото на вечерните спектакли е 20.00 ч.
На тази сцена са поставяли едни от най-елитните режисьори, а десетки емблематични роли са изиграли най-талантливите за своето време артисти.
Репертоарната политика е насочена към представянето на българската аудитория на произведения от съвременни автори, както и създаването на спектакли с висока художествена стойност. Поставят се и произведения от най-известните европейски и световни автори. Много от спектаклите са доказани във времето – „Монолози за вагината“ от Ева Енслър, „Вечерен акт“ по А. П. Чехов, „Duende“ по Лорка, Румяна Апостолова, „Рибарят и неговата душа“ по Оскар Уайлд, „Старицата от Калкута“ от Ханох Левин, „Симулатор за чифтосване“ от Джоузеф Скримшоу, „Каквото направи дядо...“ по Х. К. Андерсен се играят над 10 години, „Шинел“ по Гогол отбелязва на сцената на театъра своята 20-годишнина, а моноспектакъла на Андрей Баташов „Секс, наркотици и рокендрол“ е игран над 700 пъти.
Обръща се сериозно внимание и на българската драматургия.
