Ще изчезнат ли последните два микроледника в България?

Какво представляват микроледниците

По своята същност те са ледници и представляват много малки форми на съвременно заледяване. Микроледниците са важен елемент на природното наследство, хидроложкото и геоморфоложкото разнообразие. Това обясни доц. д-р Емил Гачев, доцент в катедра “География, екология и опазване на околната среда” към Природо-математическия факултет на Югозападния университет „Неофит Рилски“ на специална пресконференция, организирана от "Климатека." На нея бяха представени резултатите от най-новите теренни проучвания на микроледниците в Пирин и на Балканския полуостров и разказа каква е връзката между променящия се климат и процесите, които се случват във високата планина.

Още: Годината, в която светът остана без лято

Ще оцелеят ли малките ледници?

По думите му в бъдеще се очаква деградация на малките ледници в снежници и ледени преспи. В Олимп това вече се е случило в годините след 2014 г., а в Апенините – след 2016 г. В Проклетия броят на малките ледници намалява от 13 в периода 2011 – 2015, до 7 в периода 2015 – 2020 г. В Пирин, тази деградация в периода след 2018 г. засяга по-силно микроледник Бански суходол.

Снимка: Доц. д-р Емил Гачев

Още: Как концепцията за идентичността би могла да е свързана с осъществяването на Зелената сделка?

В Пирин се очаква малките ледници да изчезнат окончателно към 2045 г., като е възможно и преди това да се стопяват напълно през повечето лета, прогнозира доц. Гачев.

Микроледниците в България

У нас съществуват два микроледника, а теренните проучвания показват, че площта на единия микроледник в Пирин се е увеличила, но другият, който е разположен само на 1 км разстояние, се е смалил до рекордно ниски нива. Данните са интересни, защото миналата година също са отбелязани рекордно ниски нива на площта на втория ледник.

„Най-голямата ценност на българските малки ледници е, че са безпристрастни и точни регистратори на колебанията и промените в климата. С тяхното стопяване ще изгубим обекти на природното наследство, които са съществували без прекъсване поне 500 години. Пълното им стопяване ще бъде загуба както за природното ни наследство, така и за туристическия потенциал“, обясни още доц. Емил Гачев.

Още: Набеденият индустриален коноп: Трудното завръщане на едно многообещаващо растение (ИЛЮСТРАЦИИ)

Графика: Доц. Гачев

Снежника под връх Вихрен е обявен за микроледник. Той е най-южно разположената глациална маса в Европа (41°46‘ с.ш.).

Човешката роля

Още: Проучване: 41% от земноводните животни са застрашени от изчезване

Климатичните промени са резултат и от естествени процеси, на които не можем да влияем. Но човешкото влияние е в наши ръце – и можем да повлияем с действия или бездействия, смята още доц. Гачев. Според него е необходимо по-отговорно отношение към ресурсите, тъй като в момента съществува конфликт между екологията и потребителското общество, в който политиците и държавите още се колебаят на коя страна да застанат.