*Извадка от експертен коментар от Марцин Валевски от Полската асоциация на предприемачите в строителството (PZFD) и преподавател във Варшавското училище по икономика
Все по-широко в Полша се налагат по-гъвкави договорни модели, които позволяват по-добро управление на риска в условията на ценови колебания в строителството. Това включва механизми за индексация на разходите, ранно включване на изпълнителите в проектите и по-тясно сътрудничество между инвеститори и строители.
Според Марцин Валевски, тези промени са пряк резултат от пазарната динамика през последните години. Периодът след COVID-19 и войната в Украйна доведе до сериозни сътресения и рязко покачване на цените на ключови строителни материали като стомана, бетон и изолации.
Въпреки това, през 2024 и 2025 г. пазарът се стабилизира, а инфлацията остана под 5% годишно. Същевременно обаче остават рискове, свързани с нови геополитически напрежения (войната в Иран), които се очаква да променят отново тенденциите.
При строителен цикъл от средно от около четири години, инвеститорите е важно да бъдат гъвкави и да реагират своевременно на промените.
Традиционно на полския пазар договорите с фиксирана цена се прилагат за проекти от жилищното строителство, при които рискът се прехвърля основно върху строителите. В последните години обаче се наблюдава ясно отчетлива промяна. Все повече инвеститори и изпълнители въвеждат договорни механизми за индексация, обвързани с ключови разходни фактори като стомана, бетон и енергия. Тези подходи, базирани на официални индекси, позволяват по-балансирано разпределение на риска.
Практиката в Полша показва и други ефективни решения, включително модели с вътрешни строителни звена в рамките на инвестиционни групи, както и ранно ангажиране на изпълнителите още във фазата на проектиране. Това намалява риска от последващи промени и оптимизира разходите. Подобни предизвикателства се наблюдават и в България, особено в периода на рязко увеличение на разходите през 2021–2023 г. Макар и по-малък като мащаб, пазарът следва сходна логика, с концентрация на строителната активност основно в столицата.
Опитът от Полша показва, че устойчивото развитие в сектора все повече зависи от балансираното разпределение на риска, гъвкавите договорни модели и ранното партньорство между участниците в проекта - ключови фактори в една все по-динамична пазарна среда.
