Хората са били оформени от Земята, оформени в продължение на милиони години от нейната гравитация, специфичния ѝ атмосферен коктейл, течащата ѝ вода и топлината на нейното Слънце. Всяка клетка в телата ни, всяка искра в умовете ни, е настроена към този свят. И така, как биха реагирали нашите крехки земни тела, ако живеем на планета като Марс?
Перспективата хората да заселят Марс е едновременно примамлива възможност и сериозно предизвикателство. Невъзможно е да се каже дали и кога това ще се случи, но много умове влагат сериозни усилия, за да го превърнат в реалност в не толкова далечно бъдеще. Като оставим настрана техническите препятствия, идеята за създаване на селища на Червената планета ще бъде огромна задача, защото човешките тела са биологично неподготвени за марсианската среда.
ОЩЕ: Мъск мечтае за Марс и вече го е измислил (ВИДЕО)
На Марс гравитацията е едва около една трета от земната, атмосферата му е тънка и предимно от въглероден диоксид, а повърхността му е обляна с вредна радиация от Слънцето. Дори и да можехме да създадем среда, която да ни предпазва от тези опасности, суровата реалност е, че оцеляването на Марс би било постоянна борба. Може би обаче нашият биологичен хардуер евентуално би могъл да се адаптира към тези условия, точно както хората са еволюирали, за да живеят в други екстремни среди.
Един човек, който е размишлявал дълбоко върху тази идея, е Скот Соломон, автор и професор по биологични науки в университета Райс, Хюстън. В интервю за IFLScience през 2024 г. той обяснява многото начини, по които животът на Марс би могъл да повлияе на еволюцията на Homo sapiens.
„Мисля, че има много основания да вярваме, че ако хората някога успешно създадат селища на други планети, като например постоянно самоподдържащо се селище на Марс, това би ни отвело по различна еволюционна траектория, коренно различна от това, което би се случило, ако просто останем тук, на Земята“, казва Соломон.
ОЩЕ: Никой няма да чуе писъците ви на Марс: Какво очаква хората на Червената планета
„Очакваме хората, които живеят на Марс, да се адаптират към условията – които, разбира се, са много различни от условията тук, на Земята – и може би ще започнат да изглеждат различно. Може би ще имат някои различни аспекти на своята биология, на своите гени и други неща. Мисля, че това би довело до голяма промяна в нашето еволюционно бъдеще“, добавя той.
Радиацията е може би най-големият проблем. Земята е в щастливата ситуация да притежава магнитно поле (магнитосфера) и атмосфера, която ни предпазва от по-голямата част от радиацията и заредените частици, изхвърляни от Слънцето и експлодирали звезди отвъд Слънчевата система. Марс няма тази привилегия, така че повърхността му е постоянно подложена на огромни дози радиация.
Дори ако на „марсианците“ се предоставят защитни космически костюми и здрави подземни убежища, тази радиация вероятно ще си вземе своето, но това може да има и по-фино въздействие върху генетичния състав на заселниците.
ОЩЕ: Учени открили извънземен живот на Марс, но случайно го убили, твърди нова противоречива теория
„За хората, които не се разболяват от рак, радиацията причинява мутации. Тя причинява промени в ДНК последователността и с тези мутации всъщност се получава суровината, която естественият подбор използва, за да създаде адаптация. Така че […] по-високата радиация, ако не е смъртоносна, всъщност ще увеличи честотата на мутациите и ще доведе до по-големи генетични вариации в популацията на хората, живеещи на Марс, отколкото в популацията на хората, живеещи на Земята“, отбелязва Соломон.
„Това означава, че има по-голям потенциал за адаптация, тоест по-голяма способност на естествения подбор да променя човешкото тяло, за да му помогне да се адаптира към условията на Марс“, добавя той.
Еволюцията е бавен, постепенен процес, така че тези промени няма да се случат за една нощ. Вероятно ще са необходими поколения, за да се забележат някакви съществени промени. Соломон предлага да разглеждаме това като „векове или повече“, въпреки че трябва да обмислим дали еволюцията би протекла по-бързо на Марс, отколкото тук, на Земята.
ОЩЕ: Безсмъртен враг спира Илон Мъск в порива му да завладее Марс
Вече знаем за някои неща на Земята, които ни предпазват от радиация. Едно от тях е пигментът в кожата ни. Меланинът играе ключова роля, но по-специално вид, наречен еумеланин. Еумеланинът е отговорен за по-тъмния цвят на кожата при хората, както и при много други видове. Колкото повече еумеланин се съдържа в кожата, толкова по-голяма е естествената защита срещу определени видове радиация.
„Може би си представяте, че естественият подбор би благоприятствал по-голямо производство на еумеланин у хората, живеещи на Марс, ако това би осигурило известна защита от радиация. Може би по-тъмният цвят на кожата е нещо, което бихме очаквали да върви заедно с адаптацията към условията на Марс, или може би хората на Марс ще развият нови видове радиационна защита. Може би нови пигменти, нови цветове на кожата. Може би така ще получим нашите малки зелени човечета от научната фантастика, живеещи на Марс“, отбелязва Соломон полушеговито.
Когато започнем да мислим за по-големи времеви мащаби, може би дори хилядолетия след хилядолетия, това повдига въпроса дали един клон на Homo sapiens на Марс би могъл да еволюира достатъчно, за да бъде считан за отделен подвид или дори вид – като Homo sapiens martianus.
ОЩЕ: Учени изчислиха точно къде на Марс ще могат да разцъфнат дръвчета
Това със сигурност е възможно, смята Соломон. Той обаче смята, че трябва да започнем да мислим и за по-социални проблеми. Например потенциалната поява на двустепенно човечество, разделено между марсиански заселници и земни обитатели. В този сценарий все още има много неизвестни, но научната фантастика може да помогне да се хвърли светлина върху някои от тях.
„Възникват всякакви етични, морални и други дилеми. Нормално ли е бебе да се роди на друга планета и никога да не може да се върне на Земята? Мисля, че това е сериозен етичен въпрос.“
„Културата, политиката, всички онези неща, които знаем, че са част от това какво означава да си човек, всички те ще бъдат в играта. Авторите на научна фантастика са изследвали тези идеи обширно и мисля, че в някои случаи може би поучително. Може би трябва да разгледаме някои от мислите на други хора по отношение на това, което би могло да се случи“, заключава той.
