Слънцето е жизнената сила на нашата Слънчева система, пламтяща звезда, която държи всичко заедно от над 4,6 милиарда години. Но както всичко във Вселената, дори нашето Слънце няма да съществува вечно. Ако изведнъж изчезне, Земята и другите планети ще се потънат в замръзнала тъмнина, а животът, какъвто го познаваме, ще приключи в рамките на няколко дни. Макар този сценарий да е чисто хипотетичен, учените имат ясни прогнози за това как Слънцето ще умре по естествен път и какво ще означава това за всичко, което орбитира около него. От пламенното му разширяване до тихата му последна фаза, жизненият цикъл на Слънцето ще преобрази драстично Слънчевата система.
Продължителността на живота на Слънцето и кога ще умре
В момента Слънцето е в разцвета на живота си – стабилна жълта звезда, която превръща водород в хелий чрез ядрена синтеза в ядрото си. Този процес, поддържащ живота, продължава от около 4,6 милиарда години и се очаква да продължи още около 5 милиарда години. През това време Слънцето поддържа баланс между гравитационния колапс и външното налягане от синтеза, което му позволява да свети стабилно. Но тази мирна фаза няма да продължи вечно. След като водородът в ядрото на Слънцето се изчерпи, ядрото ще започне да колабира под собствената си гравитация, докато външните слоеве ще се разширяват навън. Слънцето ще се превърне в червен гигант, нараствайки толкова много, че ще погълне Меркурий и Венера – и вероятно Земята. Дори ако Земята избегне директното поглъщане, интензивната топлина и слънчевите ветрове ще я лишат от атмосферата, ще изпарят океаните й и ще я направят необитаема.
Още: НАСА направи най-близкото заснемане на Слънцето в историята (ВИДЕО)
След фазата на червено гигантско звезда, Слънцето ще изгуби външните си слоеве в светла газова обвивка, известна като планетарна мъглявина. Това, което остава в ядрото му, е бяло джудже – бледо, невероятно плътно звездно остатъчно тяло с размерите на Земята, но съдържащо половината от масата на Слънцето. Това бяло джудже вече няма да генерира енергия, а бавно ще се охлажда и ще избледнява в продължение на милиарди години. По време на този етап Слънчевата система ще навлезе в студена, тъмна ера. Въпреки че външните планети като Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун може да продължат да орбитират около бялото джудже, гравитационните промени от загубата на маса на Слънцето може да дестабилизират орбитите им с течение на времето.
Какво следва: бавното разпадане на Слънчевата система в космическото време
Смъртта на Слънцето бележи края на Слънчевата система, такава каквато я познаваме, но не и нейното незабавно унищожение. Това, което следва, е много по-дълъг и по-тих процес – космическо избледняване, а не драматичен финал. В продължение на трилиони години гравитационното привличане, което някога е държало планетите, луните и астероидите в подредени орбити, ще започне да отслабва. Докато бялото джудже се охлажда и потъмнява, гравитационните сблъсъци с минаващи звезди или галактически приливни сили могат да започнат да нарушават деликатния баланс на останалата част от Слънчевата система. Планетите могат да бъдат изхвърлени в междузвездното пространство или да се сблъскат с други обекти. Отломките от древни луни и комети могат да се разпръснат в спирала и да изчезнат в празнотата. Някои астрономи предполагат, че дори по-фундаментален разпад може в крайна сметка да разруши последните останки.
Според някои теоретични модели, протоните – градивните елементи на атомите – може да не са вечни. Ако се случи разпад на протоните, макар и в рамките на 10³⁴ години или повече, цялата материя в крайна сметка ще се разпадне на субатомни частици и радиация. Това ще бележи истинския край на всичко, което някога е било обединено от гравитацията на Слънцето. По същество, Слънчевата система няма да свърши с гръм и трясък, а с тихо изчезване, продължило векове. Дълго след като последната светлина на бялото джудже е угаснала и планетите му са се отнесли в студената празнота на космоса, това, което остане, ще се разтвори в космическия фон. Времето, гравитацията и ентропията ще направят това, което никоя супернова не би могла – тихо ще изтрият наследството на нашата някога блестяща звездна система.
Още: Ето кога най-силната слънчева буря е ударила Земята
