Хора от цяла Европа насочиха погледите си по-рано вечерта на 12 август към западния хоризонт, за да видят как Луната преминава пред Слънцето, създавайки условия, наподобяващи сумрак, и потапяйки части от Стария континент в тъмнина, предаде ДПА.
Днес ще наблюдаваме най-интересното астрономическо явление за тази година – пълното слънчево затъмнение. У нас то ще се наблюдава в крайните северозападни райони на страната като частично затъмнение.
Китайските токамак реактори, наречени „изкуствени слънца“ заради имитирането на плазмения синтез, който се случва в ядрото на слънцето, имат потенциала да генерират огромни количества евтина, чиста енергия в индустриален мащаб.
Учени от Лабораторията по приложна физика към университета „Джонс Хопкинс“ откриха, че масивни залежи от воден лед на Меркурий са се образували в резултат на удара на гигантски астероид.
Учените разкриха какви биха били реалните последици, ако яркостта на Слънцето намалява с 1% годишно и с 5% за 20 години. Макар числата да изглеждат малки, учените предупреждават, че в реалния свят подобни промени биха били смъртоносни за човечеството.
На 17 февруари над Антарктида ще се случи пръстеновидно слънчево затъмнение, когато Луната ще блокира по-голямата част от Слънцето, оставяйки „огнен пръстен“ в небето.
Екип от изследователи е проследил необичайно активен регион на Слънцето от неговото зараждане до пълния му разпад, като е записвал активността му в продължение на 94 дни непрекъснато.
Оказва се, че нашата слънчева система има директна комуникация с други звезди чрез мистериозен космически тунел. Астрономи откриха междузвезден „тунел“, който свързва Слънцето с други звездни региони на Млечния път, променяйки значително нашето разбиране за структурата на космическото пространство.
Учените изучават Слънцето като централна звезда на Слънчевата система, класифицирайки го като жълто джудже от спектрален тип G2V, състоящо се от горещ газ, който слива водород в хелий.
Слънцето няма ясна граница, а постепенно преминава в космоса през своята атмосфера. Но за първи път учените създадоха подробни карти на външния ръб на слънчевата атмосфера - движещата се граница, където слънчевият материал най-накрая напуска Слънцето.
В Стокхолм е регистрирано само половин час слънчево греене през първата половина на декември, което, ако тази тенденция продължи, може да направи месеца най-тъмният от 1934 г. насам, предаде АФП, като цитира метеоролози.
Учените са открили голям клъстер от слънчеви петна от страната на Слънцето, видима от Земята, който по размер наподобява формацията, причинила събитието Карингтън.
Астрономи разкриха вчера, 12 ноември, че за първи път са засекли буря на звезда, различна от нашето Слънце, откривайки експлозия, която е била толкова силна, че би могла да отстрани атмосферата на всяка планета, която няма късмета и се намира наблизо.
Астрономите за първи път успяха да разгадаят механизма, който обяснява изключителната температура на слънчевата повърхност - откритие за Слънцето, което се очаква повече от 70 години.
Слънцето няма ясна граница, а постепенно преминава в космоса през своята атмосфера. Но за първи път учените създадоха подробни карти на външния ръб на слънчевата атмосфера - движещата се граница, където слънчевият материал най-накрая напуска Слънцето.
Учените изучават Слънцето като централна звезда на Слънчевата система, класифицирайки го като жълто джудже от спектрален тип G2V, състоящо се от горещ газ, който слива водород в хелий.
В Стокхолм е регистрирано само половин час слънчево греене през първата половина на декември, което, ако тази тенденция продължи, може да направи месеца най-тъмният от 1934 г. насам, предаде АФП, като цитира метеоролози.
Астрономи разкриха вчера, 12 ноември, че за първи път са засекли буря на звезда, различна от нашето Слънце, откривайки експлозия, която е била толкова силна, че би могла да отстрани атмосферата на всяка планета, която няма късмета и се намира наблизо.
На 17 февруари над Антарктида ще се случи пръстеновидно слънчево затъмнение, когато Луната ще блокира по-голямата част от Слънцето, оставяйки „огнен пръстен“ в небето.
Днес ще наблюдаваме най-интересното астрономическо явление за тази година – пълното слънчево затъмнение. У нас то ще се наблюдава в крайните северозападни райони на страната като частично затъмнение.
Екип от изследователи е проследил необичайно активен регион на Слънцето от неговото зараждане до пълния му разпад, като е записвал активността му в продължение на 94 дни непрекъснато.
Учени от Лабораторията по приложна физика към университета „Джонс Хопкинс“ откриха, че масивни залежи от воден лед на Меркурий са се образували в резултат на удара на гигантски астероид.
Оказва се, че нашата слънчева система има директна комуникация с други звезди чрез мистериозен космически тунел. Астрономи откриха междузвезден „тунел“, който свързва Слънцето с други звездни региони на Млечния път, променяйки значително нашето разбиране за структурата на космическото пространство.
Учените са открили голям клъстер от слънчеви петна от страната на Слънцето, видима от Земята, който по размер наподобява формацията, причинила събитието Карингтън.
Китайските токамак реактори, наречени „изкуствени слънца“ заради имитирането на плазмения синтез, който се случва в ядрото на слънцето, имат потенциала да генерират огромни количества евтина, чиста енергия в индустриален мащаб.
Учените разкриха какви биха били реалните последици, ако яркостта на Слънцето намалява с 1% годишно и с 5% за 20 години. Макар числата да изглеждат малки, учените предупреждават, че в реалния свят подобни промени биха били смъртоносни за човечеството.
Астрономите за първи път успяха да разгадаят механизма, който обяснява изключителната температура на слънчевата повърхност - откритие за Слънцето, което се очаква повече от 70 години.
Хора от цяла Европа насочиха погледите си по-рано вечерта на 12 август към западния хоризонт, за да видят как Луната преминава пред Слънцето, създавайки условия, наподобяващи сумрак, и потапяйки части от Стария континент в тъмнина, предаде ДПА.