От години НАСА наблюдава странна аномалия в магнитното поле на Земята: гигантска област с по-ниска магнитна интензивност в небето над планетата, простираща се между Южна Америка и югозападна Африка. Това обширно, развиващо се явление, наречено Южноатлантическа аномалия, от години интригува и тревожи учените, и може би най-вече изследователите от НАСА. Спътниците и космическите кораби на космическата агенция са особено уязвими от отслабената сила на магнитното поле в рамките на аномалията и от резултатното излагане на заредени частици от Слънцето.
Повече за аномалията
Южноатлантическата аномалия (SAA) – оприличена от НАСА на „вдлъбнатина“ в магнитното поле на Земята или на „дупка в космоса“ – като цяло не засяга живота на Земята, но същото не може да се каже за орбиталните космически кораби (включително Международната космическа станция), които преминават директно през аномалията, докато обикалят планетата на ниски орбитални височини.
Още: Магнитното поле на Земята отслабва
По време на тези сблъсъци, намалената сила на магнитното поле вътре в аномалията означава, че технологичните системи на борда на спътниците могат да претърпят късо съединение и да функционират неправилно, ако бъдат ударени от високоенергийни протони, излъчвани от Слънцето.
Тези случайни удари обикновено могат да причинят само незначителни смущения, но носят риск от значителна загуба на данни или дори трайно увреждане на ключови компоненти – заплахи, които принуждават операторите на спътници да изключват рутинно системите на космическите апарати, преди те да влязат в зоната на аномалията.
Намаляването на тези опасности в космоса е една от причините, поради които НАСА проследява SAA; друга причина е, че мистерията на аномалията представлява чудесна възможност за изследване на сложно и трудноразбираемо явление, а широките ресурси и изследователски групи на НАСА са уникално добре подготвени за изучаване на това явление.
„Магнитното поле всъщност е суперпозиция на полета от много източници на ток“, обясни през 2020 г. геофизикът Тери Сабака от Космическия център „Годард“ на НАСА в Грийнбелт, Мериленд.
Още: Мистериозно магнетични лунни скали може да имат експлозивен произход
За основен източник се счита вихрещият океан от разтопено желязо във външното ядро на Земята, на хиляди километри под земята. Движението на тази маса генерира електрически токове, които създават магнитното поле на Земята, но изглежда, че това не става по един и същи начин навсякъде.
Огромно находище от плътна скала, наречено Африканска провинция с ниска скорост на срязване, разположено на около 2900 километра (1800 мили) под африканския континент, се смята, че нарушава генерирането на полето, което води до драстично отслабване на ефекта – подпомогнато от наклона на магнитната ос на планетата.
„Наблюдаваната SAA може да се интерпретира и като последица от отслабването на доминирането на диполното поле в региона“, заяви геофизикът и математик от НАСА Годард Уейджа Куанг през 2020 г.
„По-конкретно, локализирано поле с обратна полярност нараства силно в региона на SAA, което прави интензивността на полето много слаба, по-слаба от тази на околните региони.“
Още: Звукът от преобръщането на магнитното поле на Земята е незабравим ужас (ЧУЙТЕ)
„Магнитното поле всъщност е суперпозиция на полета от много текущи източници“, обясни през 2020 г. геофизикът Тери Сабака от Космическия център „Годард“ на НАСА в Грийнбелт, Мериленд.
За основен източник се счита вихрещият океан от разтопено желязо във външното ядро на Земята, на хиляди километри под земята. Движението на тази маса генерира електрически токове, които създават магнитното поле на Земята, но изглежда, че това не става по един и същи начин навсякъде.
Проучвания за аномалията
Макар че учените все още не разбират напълно аномалията и нейните последствия, нови прозрения непрекъснато хвърлят светлина върху това странно явление.
Например, едно проучване, проведено от хелиофизика от НАСА Ашли Грили през 2016 г., разкри, че SAA бавно се движи, което бе потвърдено от последващо проследяване от CubeSats в проучване, публикувано през 2021 г.
Но тя не само се движи. Още по-забележително е, че феноменът изглежда е в процес на разделяне на две части, като през 2020 г. изследователи откриха, че SAA изглежда се разделя на две отделни клетки, всяка от които представлява отделен център с минимална магнитна интензивност в рамките на по-голямата аномалия.
Какво точно означава това за бъдещето на SAA остава неизвестно, но във всеки случай има доказателства, които сочат, че аномалията не е ново явление.
Проучване, публикувано през юли 2020 г., предполага, че това явление не е необичайно събитие от последните времена, а повтарящо се магнитно събитие, което може да е засягало Земята още преди 11 милиона години.
Ако е така, това може да означава, че Южноатлантическата аномалия не е причината или предшественикът на обръщането на магнитното поле на цялата планета, което всъщност се случва, макар и не на всеки стотици хиляди години.
По-скорошно проучване, публикувано през 2024 г., установи, че SAA оказва влияние и върху полярните сияния, наблюдавани на Земята.
Очевидно остават много въпроси, но с толкова много неща, които се случват с тази огромна магнитна странност, е добре да знаем, че най-мощната космическа агенция в света я наблюдава толкова внимателно, колкото и те.
„Въпреки че SAA се движи бавно, тя претърпява някои промени в морфологията си, така че е важно да продължаваме да я наблюдаваме чрез продължителни мисии“, каза Сабака.
„Защото това ни помага да създаваме модели и прогнози.“
