Мисията „Фобос-Грунт“, опитът на Русия да изследва спътника на Марс Фобос, е важна глава в историята на космическите изследвания. Стартиран през 2011 г. за събиране на проби от Фобос, този амбициозен проект бележи завръщането на Русия към междупланетните космически полети след десетилетия, пише The National Interest.
Провалът на мисията „Фобос-Грунт“ обаче очерта трудностите при пътуването в дълбокия Космос – от технически проблеми до геополитически препятствия. Въпреки неуспеха Русия продължава да прави планове за нова мисия до Фобос, като тази луна на Марс привлича руските учени дори повече от самата Червена планета.
Ракетата-носител „Зенит-2“, носеща космическия апарат „Фобос-Грунт“, разработен от Роскосмос, беше изстреляна на 9 ноември 2011 г. от космодрума Байконур. Името „Фобос-Грунт“ отразяваше основната цел на мисията: да се съберат проби от почвата на марсианската луна и да се върнат на Земята за анализ. Подобна стъпка щеше да предостави ценна информация за структурата и еволюцията на Слънчевата система. Още: Самостоятелен град, независим от Земята: Илон Мъск разкри идеята си за Марс (ВИДЕО)
Малко след изстрелването обаче апаратът не успя да напусне околоземна орбита заради проблеми с бордовата система за управление. Въпреки опитите на специалистите да възстановят управлението, „Фобос-Грунт“ постепенно се снижи и в началото на 2012 г. се разпадна в атмосферата, като части от него паднаха в Тихия океан.
Планове за нова мисия
През следващите години Русия не се отказа от идеята за изследване на Фобос. Още през 2012 г. Роскосмос обяви проект „Фобос-Грунт-2“, като заяви намерение да изстреля нов апарат през 2020-те години. През 2025 г. руски представители отново изразиха интерес към възобновяване на проучването на Фобос. Въпреки това конкретните срокове остават неясни, поради геополитическото напрежение, западните санкции и ограничените бюджети.
Множество руски космически инициативи през последните години бяха забавени или блокирани заради войната в Украйна, международните санкции и пренасочването на ресурсите към други приоритети. Дори лунната мисия „Луна-25“, изстреляна през август 2023 г., се провали, след като апаратът излезе от орбита и се разби. Още: Марсоход на НАСА разкрива потенциални следи от древен живот на Червената планета
Според последни съобщения плановете за Фобос се обсъждат наново и се пренасочват в по-широка стратегия за изследване на Марс. През 2024 г. представители на Русия посочиха, че е възможно проектът да бъде интегриран в рамките на сътрудничеството с Китай по Международната научна лунна станция (ISLS). Въпреки че все още няма точна дата за изстрелване на нова самостоятелна мисия до Фобос, космическата програма на Роскосмос за периода 2022–2030 г. включва както изследване на Луната, така и на Марс, с акцент върху орбитални апарати и бъдещо връщане на проби.
Експерти прогнозират, че нов опит за мисия до Фобос може да се осъществи до 2030 г. Очаква се последните постижения в технологиите за задвижване и изкуствения интелект да осигурят по-безопасни и надеждни траектории. Междувременно, тъй като марсоходът Perseverance на НАСА и китайската мисия Tianwen-1 вече успешно работят на Марс, Москва усеща нуждата да покаже, че остава конкурентоспособен играч в междупланетните изследвания.
Защо Фобос?
Фокусът върху Фобос вместо директно към Марс е свързан с научни, логистични и стратегически съображения. Фобос е един от двата спътника на Марс (другият е Деймос) и представлява малко, елипсовидно тяло с диаметър около 22 километра. Неговата изключително ниска гравитация прави кацането и излитането от повърхността му значително по-лесни, отколкото от Марс, където атмосферата и огромните изисквания за гориво усложняват мисията. Още: Електроцентрала на Луната - Русия и Китай вече работят по въпроса
Връщането на проби от Фобос ще изисква по-ниска скорост и значително по-малко ресурси, което намалява разходите и рисковете в сравнение с директна мисия за проби от Марс.
Произходът на Фобос също е от особен интерес. Смята се, че той може да е гравитационно уловен астероид или фрагмент от мощен удар върху Марс. Анализът на състава му би могъл да даде ценни данни за историята на Червената планета, наличието на водни ресурси и дори за произхода на живота в Слънчевата система.
Русия вече има исторически опит в тази област. През 1988 и 1989 г. съветските сонди „Фобос 1“ и „Фобос 2“ бяха изпратени да изследват спътника. Макар и да претърпяха технически неуспехи, те предоставиха първите ценни данни за луните на Марс.
Днес руските учени разглеждат Фобос като потенциален „трамплин“ за бъдещи пилотирани мисии до Марс. Освен това Фобос може да се използва като междинна база или дори склад за гориво, ако бъде потвърдено наличието на воден лед. Още: Русия отново не успя да изстреля космическата ракета Ангара-А5 (ВИДЕО)
Геополитически измерения
Фокусът върху Фобос позволява на Русия да заеме специфична ниша в космическите изследвания, като избягва пряка конкуренция с мисии на НАСА, които досега са съсредоточени основно върху самата повърхност на Марс.
Интересът към Фобос не е само руски. Японската мисия MMX (Martian Moons eXploration), планирана за 2026 г., също цели събиране на проби от спътника, което подчертава глобалното нарастване на интереса към него, пише The National Interest.
Провалът на „Фобос-Грунт“ през 2011 г. несъмнено беше сериозен удар за руската космонавтика. Но той не сложи край на амбициите на Москва. Напротив, в светлината на задълбочаващото се сътрудничество с Китай, Русия вижда в Фобос възможност да укрепи позициите си в международната космическа надпревара.
Избирайки да насочи вниманието си към Фобос, Русия се надява да използва уникалните му предимства за бъдещи научни открития и като база за по-нататъшни изследвания на Марс. Луната на Червената планета е ключов елемент в глобалните планове за изследване на космоса и остава една от големите надежди за пробив в разбирането на нашата Слънчева система.
Автор: Брандън Уайхерт за The National Interest
Превод: Ганчо Каменарски
