Гигантска експлозия, която освети небето, не просто разтърси Космоса – тя напълно промени разбирането ни за най-мощните изблици във Вселената. Гама-лъчевият изблик (GRB), регистриран на 2 юли 2025 г., е най-дългият по рода си, наблюдаван някога, с продължителност около един ден. За сравнение, GRB обикновено траят от милисекунди до най-много минути. Нещо повече, той направи нещо, което астрономите никога преди не са виждали да прави GRB: изглежда, че се е повторил. Това не може да бъде обяснено точно от настоящите ни модели за това какво ги причинява.
Повече за впечатляващата експлозия
„Това събитие е различно от всяко друго, наблюдавано през 50-те години наблюдения на гама-взривове“, казва астрофизикът Антонио Мартин-Карийо от Университетския колеж в Дъблин.
Още: Може би са открили първото доказателство за първобитна черна дупка
„Гама-взривовете са катастрофални събития, така че се очаква те да се проявят само веднъж, защото източникът, който ги е произвел, не оцелява след драматичната експлозия. Това събитие ни озадачи не само защото показа повтаряща се мощна активност, но и защото изглеждаше периодично, което никога преди не е било виждано.“
Какво представлява гама-лъчевият изблик (GRB)
GRB са най-силните експлозии във Вселената, мощни изригвания, които излъчват най-енергичната форма на радиация – гама-лъчи. Всеки изблик освобождава повече енергия за няколко секунди, отколкото Слънцето ще освободи през целия си живот.
Още: Експеримент възпроизведе първите химични реакции във Вселената
Смята се, че зад тях стоят два основни механизма: Първо, свръхнова със свиване на ядрото на масивна звезда, при която звездното ядро се свива под въздействието на гравитацията, образувайки черна дупка. Това води до това, което наричаме дълготрайни изблици, продължаващи повече от две секунди. Вторият механизъм включва сблъсък и сливане на две неутронни звезди. Това води до изблици, по-кратки от две секунди.
Необичайният характер на това ново забелязано събитие, обозначено като GRB 250702B, бил очевиден веднага. То било открито от сигнали, подадени от космическия гама-телескоп Fermi на НАСА – не само веднъж, а три отделни пъти в рамките на няколко часа, докато обектът сякаш пулсирал в множество повтарящи се изблици на гама-лъчи.
Изследователският екип, ръководен съвместно от Мартин-Карийо и астрофизика Андрю Леван от университета Радбауд в Холандия, се втурнал да стигне до дъното на тази абсолютна космическа странност.
Още: Квантовата физика изключва съществуването на вселена преди нашата
Проверката на данни от други телескопи разкри, че сондата Айнщайн, космическа рентгенова обсерватория, е показала, че същият източник е изпращал рентгенови лъчи почти цял ден преди наблюденията на Ферми.
Било толкова ярко, че астрономите първоначално си помислили, че източникът е точно тук, в Млечния път. Когато обаче насочили големия телескоп и космическия телескоп Хъбъл към мястото в небето, откъдето е дошъл, те открили друго.
Не е ясно точно колко далеч е, но предшественикът на странното събитие също е странен: галактика с много странна форма, която изглежда е разделена на две отделни области. Това би могло да е улика за това какво е предизвикало експлозиите, но в момента все още е голяма мистерия.
„Ако масивна звезда – около 40 пъти по-голяма от масата на Слънцето – е умряла, както при типичните гама-лъчеви изригвания, тогава това би трябвало да е специален вид смърт, при която някакъв материал продължава да захранва централния двигател. Алтернативно, периодичността на проблясъците на гама-лъчение може да бъде причинена от разкъсване на звезда от черна дупка, феномен, известен като събитие на приливно разрушаване (TDE),“ обяснява Мартин-Карийо.
„Въпреки това, за разлика от по-типичните TDE, за да се обяснят свойствата на тази експлозия, би било необходимо необичайна звезда да бъде унищожена от още по-необичайна черна дупка, вероятно дълго търсената „черна дупка със средна маса“. И двата варианта биха били първи, което прави това събитие изключително уникално.“
За да се разбере какво е било GRB 250702B, една от първите стъпки е да се изчисли разстоянието до галактиката, която го е произвела. Едва тогава астрономите ще могат да изчислят точната му яркост – измерване, което ще помогне да се стесни количеството енергия, което е освободило, и как може да е било произведено.
„Все още не сме сигурни какво е причинило това или дали някога наистина можем да разберем“, казва Мартин-Карийо, „но с това изследване направихме огромна крачка напред към разбирането на този изключително необичаен и вълнуващ обект.“
Откритието е описано подробно в The Astrophysical Journal Letters.
