Президентът на САЩ Доналд Тръмп е представен като грижовен чичо, който се опитва на всяка цена да помири скараните братя, пише чешкото издание „Лидовки“. Но двамата са толкова обидени, че дори не искат да чуят. По-големият – агресивен и деспотичен – се чувства превъзхождащ, а по-малкият – по-слаб и по-свободомислещ – отказва да отстъпи без ясно разделение на територията. Според автора именно така изглежда и сегашната война в Украйна.
За първи път от началото на войната в Украйна правителствени сгради бяха повредени в Киев. Не е напълно ясно дали руските сили са насочили ракетата умишлено към тях или сградите са били ударени от отломки. Нанесени са щети и по жилищни сгради. Дронове поразиха също Кривий Ріг, Кременчук и Одеса.
Това е рекорден брой дронове, използвани за атака срещу Украйна. Нападението се вписва в съвременната стратегия на Москва, която разчита на въздушни удари, за да всява страх и несигурност сред населението. При предишен мащабен удар, в нощта на 30 август, по данни на украинските власти, са били изпратени 537 дрона, а два дни по-рано – 598 дрона и 21 ракети. Най-силната атака досега е била на 9 юли, когато са използвани 728 дрона. Още: Politico: Евролидерите убедиха Тръмп за намеренията на Путин, но проблемът със санкциите е друг
Украйна от своя страна също нанася удари по Русия с дронове, насочени към нефтопреработвателни заводи, електроцентрали, газопроводи и нефтопроводи. Според публикации в медиите тези атаки наскоро са довели до конкретен резултат – в Русия има недостиг на бензин. Истинският мащаб на кризата е трудно да се оцени, но ако информацията е вярна, Украйна е постигнала нещо, което в началото изглеждаше невъзможно – обикновените руснаци започват да усещат последиците от войната по болезнен за тях начин, тъй като автомобилите са основна част от ежедневието.
Дронове от двете страни
Двете страни използват дронове, но възможностите им са ограничени. За Русия ракетните удари остават от ключово значение, тъй като все по-често успяват да преодоляват украинската противовъздушна отбрана. Преди време Киев успяваше да прихваща дори голяма част от балистичните ракети, но сега ефективността е паднала до между 30 и 70%. Въпреки това Русия използва по-малко ракети в сравнение с предишни етапи от войната – обичайно до 10 при една нощна атака, а в редки случаи над 20.
Украинските удари са ограничени от факта, че страната не разполага с ракети с обсег, сравним с руския арсенал, и се налага да разчита основно на дронове собствено производство. През последните месеци обаче индустрията постигна напредък. Някои модели са базирани на ултралеки самолети, като A22-Foxbat, който беше засечен при атака срещу фабрика за дронове в Елабуга, Татарстан. Още: Тръмп показа слабост пред Путин и след ескалацията с Полша, Зеленски даде рецепта за ПВО (ОБЗОР - ВИДЕО)
Дроновете на Украйна могат да достигат Сибир, но не носят бойна глава, съизмерима с тази на ракетите. А наличните украински ракети имат обсег най-много няколкостотин километра. Наскоро администрацията на президента Доналд Тръмп одобри продажбата на 3350 ракети ERAM с обхват от 450 километра. В същото време обаче има сведения, че САЩ са забранили използването на ракетите ATACMS срещу цели в Русия – въоръжение, което Украйна получи от предишната администрация на Джо Байдън.
Тази разлика създава дисбаланс. Русия може да удари всяка точка на украинска територия с ракети като „Кинжал“ или „Искандер-М“, които са трудни за сваляне. Въпреки ограниченото количество Москва може да си позволи да ги използва при нужда срещу ключови цели.
Войната като начин на живот
Фронтовата линия отдавна е в патова ситуация. Според The Wall Street Journal руснаците концентрират сили в Донецка област за настъпление край Покровск, но украинците разполагат с добре укрепени позиции. Те имат предимство и по линията Константиновка – Дружковка – Краматорск – Славянск, както и в укрепения град Часов Яр срещу Бахмут (известен в руските източници като Артьомовск). Още: Путин се подиграва на Тръмп: Какво направи диктаторът в последните "две седмици" от поредния ултиматум?
При такива условия напредък е изключително труден. Украйна със сигурност ще защитава територията си докрай, още повече че руският диктатор Владимир Путин настоява за мирни преговори, при които Киев би трябвало доброволно да се откаже от окупираните райони.
И в двете страни се усеща ефектът на „военната приспивна песен“ – умора, рутината на фронта и усещането, че опасността е станала част от ежедневието. В Киев, както и в централна и западна Украйна, животът протича почти нормално, въпреки нощните удари.
В Русия войната още по-малко засяга всекидневието. Макар да има атаки срещу обекти на нейна територия, те не оказват сериозно влияние върху живота на населението. Дори частичната мобилизация не променя драстично ситуацията, защото властите представят отиването на фронта като доброволно. Масовата пропаганда допълнително поддържа патриотични и антизападни настроения. Още: Русия на фронта: По-малко жертви - по-малко придобивки. Путин е казал на САЩ целта си за 2025, твърди Зеленски (ОБЗОР - ВИДЕО)
Затова нито една от страните няма непосредствени причини да започне преговори. Президентът Володимир Зеленски иска войната да приключи, тъй като ресурсите на Украйна се изчерпват, но не е притиснат да го направи веднага, защото засега страната успешно устоява на руските атаки. Москва от своя страна изглежда още по-доволна – тя говори за преговори, но няма намерение да бърза. „Русия очевидно ескалира, както показва атаката по правителствената сграда в Киев“, заяви в социалните мрежи американският комисар за Украйна Кийт Келог. „Това не е сигнал, че Русия иска дипломатическо решение.“
Ще наложи ли Тръмп санкции?
През пролетта бившият украински министър на отбраната Олексий Резников каза в интервю, че само санкции, които пряко засягат портфейлите на обикновените руснаци, могат да дадат ефект. Европейският съюз вече прие 19 пакета санкции, но никой от тях не доведе до значимо отражение върху ежедневието на населението.
Сега европейски представители, начело със специалния комисар по санкциите Дейвид О'Съливан, посетиха Вашингтон за среща в Министерството на финансите на САЩ, където обсъдиха нови форми на икономически натиск върху Русия. Още: Какво значи победа за Украйна и какво - за Русия? Говори Володимир Зеленски (ВИДЕО)
Президентът Доналд Тръмп преди това обяви, че иска да въведе поне 100% мита за всички страни, които купуват руски петрол. Сред тях са Индия, Бразилия и Турция. Така Москва би била лишена от големи финансови постъпления, които в момента се използват за финансиране на войната. Русия ще бъде поставена пред избор – или да прекрати военните действия, или да ги представи като нова Велика отечествена война, както нарича борбата си срещу нацистка Германия по време на Втората световна война.
Възможността Русия да повтори този сценарий е по-скоро малко вероятна. Но въпреки това нищо не е вечно.
Недостигът на гориво, поскъпването на бензина и нова вълна мобилизация биха могли да променят нагласите в руското общество. При силен икономически натиск е възможно вътрешни противоречия да отслабят подкрепата за режима на Путин. В такъв момент, като прагматик, той може да бъде склонен на преговори, пише "Лидовки".
Да, има пътища към мир, макар и несигурни и нестабилни. По-вероятно е обаче „руската мечка“ да получи втори дъх и войната да продължи. Това ще бъде следващата глава – и Западът трябва да е готов да реагира. Още: "Много скоро": Тръмп гласи нови разговори с Путин
Автор: Томаш Влах
Превод: Ганчо Каменарски
