"Драсни-пални клечица", "Притурко" и "Самосвет" - кой българин ги измисля?

"Драсни-пални клечица" е израз познат на мнозина българи - той е създаден от конкретно лице, което се стреми да замени чуждата дума с нова, изцяло българска за кибрит. Разберете повече по темата - каква е мотивацията зад действията на този забележителен българин и кой точно е той?

Още: Какви очила носят инфлуенсърите през лято 2025?

Още: Температурите скачат! Ефективни начини да се разхладите, без да плащате луди сметки

Кой измисля българската дума за кибрит

Отговорът на този въпрос е Иван Богоров, който издава първият български вестник. Биографията му е изключително интересна и ще се опитаме да я представим. Иван Богоров е роден през 1820 година в едно от най-заможните семейства в Карлово. Майка му е сестра на търговеца Иван Гешов, бащата на известния ни бъдещ политик Иван Евстатиев Гешов. Поради богатството на семейството си, той е изпратен да учи в най-доброто гръцко училище в Цариград, наричано Велика Народна школа. В същото училище са учили още Георги Раковски, Алеко Богориди и Сава Доброплодни. След успешното завършване там, Иван продължава образованието си в Одеса, като по-късно учи химия в Лайпциг и медицина в Париж. Благодарение на доброто си образование и богатото семейство, той има възможността да пътува из цяла Европа. Преди да се установи в Цариград, преподава в училища из цяла България и има възможност да обикаля големите български градове. Неговата дейност като учител е най-значима в Стара Загора, където води борба срещу гръцкия учител в училището, който прави разделение между учениците според произхода им - български или гръцки. Това го подтиква да издаде първата граматика на български език. По-късно създава първият български вестник - "Български орел" и първото списание - "Любословие". Когато се установява в Цариград, започва издаването на "Цариградски вестник", който става един от най-големите български вестници за съответното време.

Какви са възгледите на Иван Богоров

Иван Богоров е известен като един от най-големите защитници на българския език. Той се противопоставя на нашествието на много ненужни чужди думи, основно гръцки, които започват да проникват в българския език през 19 век. Затова той предлага алтернатива, измисляйки български заместители за чуждите заемки. Иван Богоров настоява, че не е необходимо те да бъдат използвани, а порсто може са бъдат създадени нови български думи.

Най-известните думи създадени от Богоров

• Драсни-пални клечица - Иван Богоров се стреми да замести чуждата дума "кибрит" с българска алтернатива. Не само предлага няколко варианта като "паличе" и "палерка", но и предлага използването на думата "огниво" като алтернатива.
• предимство
• обноски
• кланица
• разноски
• вестник
• подплата
• отговорник

Някои от измислените думи от Иван Богоров са били вземани на подбив от неговите съвременници, тъй като на моменти е прекалявал. Ето и най-интересните измисилени от него думи, които не се налагат:

Още: Най-мощните растения за здраве и дълголетие – намерете ги в природата, сега е момента

Още: Внимавайте за тези „положителни“ качества: Само токсичните хора ги притежават

• Редилник вместо правилник
• Бивалица вместо история
• Прочетник вместо читател
• Самосвет вместо фотография
• Притурко вместо прилагателно
• Презръчница вместо заведение
• Книжатник вместо секретар

Какво казва Иван Вазов за Иван Богоров 

В края на статията, бих желал да завърша с думите на патриарха на българската литература за този бележит българин. През 1919 година той казва, че още преди Освобождението сме имали нужда от Иван Богоров, а в началото на 20 век ще имаме нужда поне от 100 Богоровци. Вазов изразява загрижеността си за нарастващото вливане на ненужни чужди думи в българския език. Дори заемките - думи без български еквивалент - могат да бъдат заменени с новосъздадени български термини. Ако трябва да цитираме Вазов днес, колко Богоровци ни трябват, като българският език се загубва сред използването на напълно ненужни чужди думи.