Имало ли е русалки в Черно море?

Според съвременна хипотеза, някога на Земята е имало цяло Русалско море, в което живеели тези същества. При анализа на преданията, някои любители на подобни сензации стигат до извода, че това загадъчно царство на русалките може да е било сегашното Черно море.

Учени изследват 300-годишна мумифицирана "русалка" (ВИДЕО)

Защо е така? Всичко е заради мистериозния слой сероводород, за чийто точен произход се спори и до днес. Според общоприетата версия, Босфорът е виновен за това: по време на образуването на пролива се смесват солени и сладки води. В Черно море сероводородната маса започва от 50-100 метра дълбочина и заема 90% от целия му воден обем! Всъщност за живи същества е оставена тясна ивица с дълбочина около стотина метра, където може да се развие морска флора и фауна. Останалите километри дълбочина са безжизнени.

Както е известно, сероводородът най-често се образува при разлагането на органичен живот. И като се вземе предвид обемът на сероводородния слой, може да се допусне, че някога в Черно море е имало огромен брой живи същества – които загинали поради някаква ужасна катастрофа. Така изчезнала цивилизацията на русалките.

Не е изненадващо, че по всяко време хората проявяват интерес или към загадъчното бъдеще, или към не по-малко тайнственото минало. Така или иначе, няма дим без огън, и затова приказните обитатели на езера и морета не могат просто да изникнат ей така, от нищото. Според друга подобна теория, не само в Черно море, но и на цялата планета дълго време е съществувала цяла подводна цивилизация, в която имало място не само за самите русалки, но и за още интелигентни подводни раси. Някои живи организми пък биха могли да съществуват с еднаква лекота както на сушата, така и във водните дълбини.

Разкриха истината за русалките

А ето една история от съвсем близкото минало на Черно море. На 18 август 1991 г. лидерът на вокалната група „Ореол“ Вячеслав Тертус плувал в района на нос Ая. Това се случило около полунощ, когато плувецът бил на стотина метра от брега. Любувайки се на нощното небе, младият мъж се отпуснал върху водата. Изведнъж усетил нещо да го гали по рамото. Обърнал се рязко, но не видял никого, чул само плясък. Помислил, че приятелите му се шегуват и се отправил към брега. И изведнъж усетил, че нещо го потупва по рамото. Обърнал се и този път, на ясната лунна светлина, видял лицето на девойка с разпусната дълга коса. Очите й били по-големи от човешките, а зениците им излъчвали слабо сияние. Сериозно изплашен, той я ударил по ръката и с всичка сила заплувал към брега. Зад себе си чул пръски вода, но решил да не поглежда назад. Близо до брега усетил нов удар в гърба – а когато, все пак, се обърнал, отново видял лицето на морската красавица, което този път изразявало явна обида. Младият мъж продължи да плува към спасителния бряг и с вик изскочил на сушата. Приятелите му пристигнали навреме, за да забележат рибешка опашка, блестяща на лунната светлина, и ясно чули плясък на вода. След няколко часа Вячеслав дошъл на себе си и му се приискало да се срещне отново с русалката – но тя повече не се показала.

И сега, през лятото, музикантът често посещава Батилиманския тракт край Балаклава и се къпе през нощта - но все още не е успял да се срещне отново с нощната красавица.